24 май е най-българският официален празник, честван от началото на 19 век. На този ден българите по цял свят честват делото на славянските просветители Кирил и Методий и на българската просвета и култура, включително и създаването на кирилицата в Преславската книжовна школа. „Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност...” – проф. Роже Бернар.
Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г. В епохата на византийско владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа“, по думите на акад. Дмитрий Лихачов. „Нe зaбрaвяйтe, чe виe, бългaритe, cтe нaй-дрeвнaтa oт cъщecтвувaщитe ceгa културни нaции в Eврoпa и в цeлия cвят! Мнoгo вeчe e oтминaлo, oтишли ca cи дрeвният Рим и дрeвнa Гърция, oтишлa cи e Визaнтия. Бългaрия e oтлoмкa oт нaй-cтaрaтa културa cрeд eврoпeйcкитe cтрaни. Зaтoвa трябвa дa ce пaзи. Нeoбхoдимo e днeшнaтa културa нa Бългaрия дa нe бъдe caмo oтлoмкa oт cтaрoтo, a дa cтaнe и първaтa чacтицa oт бъдeщeтo. Книжнaтa културa нa Бългaрия, cъздaдeнa прeз вeкoвeтe, трябвa дa ocтaнe и дa прeбъдe дoкрaй. Тaкъв e иcтoричecкият жрeбий нa Бългaрия и aз вярвaм в нeгo”.
В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркият израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.
През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г., в Скопие от 1862 г., във Варна от 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 19 век делото на Кирил и Методий е стимул за противопоставяне на Цариградската Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободната част на България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар, но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на 24 май. За официален празник на Народна република България 24 май е обявен с решение на Деветото (или XXXV) Обикновено народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България (по това време Народна република България е преименувана на Република България).
В другите православни държави паметта на братята се е отбелязвала поотделно, на св. Кирил – на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април (дните на тяхното успение). Всеруският Синод по повод празнуването 1000-годишнината на Моравската мисия на Кирил и Методий взема следното решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“ След това празникът се чества и в други православни славяноезични страни.
Празникът на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и сред бесарабските и влашки българи в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред малоазийските българите и от българите заточеници в Диарбекир.
През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици. На 09.12.2020 г. празникът е официално преименуван след гласуване в Народното събрание от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ на настоящото „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 г.
24 май като празник на братята Кирил и Методий днес се отбелязва и в Русия (светски и църковно), Чехия, Северна Македония (светски и църковно) и други славянски страни. В Русия се чества за първи път през 1986 г. (в тогавашния Съветски съюз) по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов – в Мурманск е най-северната точка, където има паметник на братята Кирил и Методий. Като църковен празник Денят на Кирил и Методий се празнува в Русия от 1863 г., а за ежегоден празник на славянската писменост и култура е приет от 1991 г. Както първото честване в СССР, така и следващите имат „столица на празника“ – град, в който са концентрирани тържествата по отбелязването му, това през различни години са градовете Мурманск, Киев, Минск и други, а от 2010 г. за постоянна столица на празника е избрана Москва. 24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий е официален празник и в Северна Македония, където се отбелязва подобно на празнуването му в България – с много цветя, песни и тържества на ученици и студенти.
В Чехия денят на Кирил и Методий е официален празник на 5 юли, когато недалеч от Бърно, на мястото на столицата на Великоморавия, от която е останал само манастир, се събират хиляди хора да отбележат деня на братята. Паметник на Кирил и Методий има на Карловия мост в Прага, а в катедралата Свети Вит на Пражкия град на витраж е пресъздадено делото на светите братя равноапостоли.
Всяка година на 24 май българска държавно-църковна делегация се покланя пред гроба на св. Кирил в църквата „Св. Климент“ (San Clemente) в Рим, където български духовници извършват литургия, и е приемана от папата. През 2010 г. тази литургия е извършена за пръв път съвместно от български и руски духовници.
През втората половина на 20 век са публикувани редица исторически извори, направени са редица архелогически открития, които налагат преразглеждане на официалните тези в българската историография за делото на равноапостолите Кирил и Методий, за „славянската писменост”, „Моравската мисия” и пр..
4 въпроса за деня на „славянската” писменост към проф. АСЕН ЧИЛИНГИРОВ
- За кой славянски народ е създадена азбуката, известна под названието кирилица?
- В тази азбука, както и в нейната предшественица, известна под названието глаголица, има знаци/графеми за всички звуци от българския език – включително непроизносимите от всички останали славяни звукове, известни под названието „носовки”. Тези звуци нашият народ никога не е произнасял с носа си, а с гърлото и ги е произнасял в течение на много хилядолетия по един и същ начин. Така че никога нито един българин не е произнасял т. нар. „голяма носовка” като някаква си дифтонга, обозначена от откривателя й като „он” – напр. „онгъл”. В същата тази азбука (както и в латиницата) не е имало знаци за типичните в западнославянските говори звуци, като напр. „рж”, „пш”, „крж” и пр. В българския език е имало, както има и сега щ, за което си има и буква. А за приспособяването на българската литература към особеностите на руския език през ХІ век, „голямата носовка”, произнасяна и тогава и сега от нашия народ както сега се произнася буквата ъ, се заменя с буквата ы. Това личи много добре на запазените руски преписи от ХІ век. Също за нагаждането на руския език към българската литература се въвежда буквата э, а на буквата „е-двойно/ят” се придава нов смисъл, различен от смисъла й в българската литература, където се чете по различен начин при източнобългарските и западнобългарските говори.
- На езика на кои „славянски” народи светите братя превеждат светото писание?
- Ако светите братя са били изпратени във „Великоморавия”, за да занесат там Светото писание, защо го превеждат на български език, а не на чешки? За близо 150 години изследвания се доказа еднозначно, че в преводите на светите братя няма никакви „моравизми”, както твърдяха първите им (чешки) изследователи, а така наречените „моравизми” се срещат както на най-ранните, така и на по-късните български преписи, възникнали по нашите земи и нямащи нищо общо с езика на западните славяни.
- В коя Моравия е бил изпратен като архиепископ Методий?
- В изворите се казва изрично, че папа Адриан ІІ е ръкоположил за архиепископ Методий на „овдовелия” архиепископски престол на (Долна) Панония. А това е престолът със седалище Сирмиум (при Сремска Митровица), основан още в апостолско време и след края на ІV век неспоменаван от „православната” църква, която на Втория вселенски събор в Константинопол през 381 г. отлъчва всички епископии в префектурата Илирик, заемаща западната и югозападната част на Балканския полуостров, заедно с епископиите и митрополиите в източните му провинции Малка Скития (Добруджа), Вътрешна Дакия, Тракия и Хемимунт. А архиепископският престол на Горна Панония, т. е. Моравия, е основан повече от сто години по-късно.
- Защо празникът на църквата „Света София” в Киев е на 11 май и кога е построена тази църква?
- Храмовият празник на катедралата в Киев е установен с освещаването й преди 1000 г. и е именно на празника на Светите братя. За да открие умишлено заличената в руските летописи година на освещаването на Киевската катедрала, известният руски изследовател В. Н. Лазарев издирва в календарите през кои години този ден е бил неделен, т. е. празник, защото такава църква може да бъде осветена само на голям празник. И стига до абсурдни резултати. А по стените на тази църква, също както и на много други стари църкви и манастири в Киев, са намерени и публикувани досега голям брой „графити” на български език. И нито един на гръцки или руски. А художниците, изписали с фрески стените на тази църква, са изписали стените и на български църкви.
Поредицата от въпроси може да продължи до безкрайност с въпроси, засягащи напр. надписите върху монетите на киевските князе от Х и ХІ век, или върху изображенията по руски икони или ръкописи или пък покръстването на Великата княгиня Олга – чак до приемствеността на руската средновековна писменост и култура от Византия…
(Бр. 10/2018 на „Златоградски вестник”)