180 години от Браилските бунтове 1841 – 1843г.
14.07.2021

Българската емиграция в Румъния организира между 1841 г. и 1843 г. серия от бунтове за освобождение на България от османско иго, с ръководен център Браила. Първата от тези революционни акции е организирана през юли 1841 г.  Начело на бунта застават българинът, капитан от руската армия, Васил Хадживълков и сръбският офицер капитан Владислав Татич. Участниците в него се опитват да използват влошеното външно- и вътрешнополитическо положение на Османската империя след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война 1839 г. и най-известното и масово въстание на българите от северозападните български земи през 19 век  - Нишкото въстание, април – юни 1841 г.

       Капитан Васил Хадживълков (Васил Петров Чардаклиев) е роден през 1802 г. в Котел. През периода 1826-1827 г. той пребивава в Цариград, изявява се като лечител и е назначен за джирах (лечител на рани) в корпус на османската артилерия като получава покровителство и заплата. По време на Руско-турската война (1828-1829 г.) Васил Хадживълков, заедно с артилерийския корпус, заминава за Шумен. Там той веднага преминава на страната на руската армия. Зачислен е в 7-ми корпус като подофицер, а след военните му подвизи, е произведен в чин капитан. В. Хадживълков има личен принос за победата на русите при с. Кюлефча 1829 г. По време на войната капитанът пленява „едно турско знаме от първи ранг”. За това е награден с най-голямото руско военно отличие „Георгиевски кръст”, получава и други отличия. След Одринския мирен договор 1829 г. между Руската и Османската империя българските земи остават под османска власт. Заедно с изтеглящата се руска войска има масово изселване на българско християнско население във Влашко и Бесарабия. Капитан Хадживълков заедно със своето семейство също се изселва и се установява в гр. Браила. Той отваря хан с кръчма и дюкян, но не се отказва от плановете си за освобождението на България.   

      Името на капитан Хадживълков е свързано с Браилските бунтове през 40-те години на ХІХ век. Първият браилски бунт през юли 1841 г. е организиран с неговото пряко и ръководно участие. Събрана е чета от 284 души, която има за цел да премине през Дунава в България и да вдигне въстание. В организирането й взимат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е необходимото оръжие.  Заминаването на четата трябвало стане с кораб. Но влашките власти, васални на султана, разбрали за подготовката на четата да премине в Османската империя и взели мерки да попречат. Лодките, с които трябвало да тръгнат четниците, били предварително повредени, а на брега на Дунава и около пристанището на Браила разположили военни части. Въпреки противопоставянето на влашките власти, четата тръгнала да осъществи своите цели. Според плана тя трябвало да премине в България от Мачин, а по други сведения – през Кладово, Сърбия, за да помогне на българите в Нишкото въстание. На 13 юли 1841 г. четата преминала през Браила под строй, с развято знаме от червена коприна с голям бял кръст в средата. На брега на Дунава, изненадващо влашките войници открили залпов огън по четата. Четниците отговорили на огъня и започнали сражение с войската. Мнозина от участниците в четата са убити, други се издавили в реката, трети са заловени от властта, четвърти се разпръснали. Броят на убитите и издавените четници българи възлизал на 80 души, а на арестуваните – 65. Повече от 60 четници се укрили по чуждестранни кораби в пристанището на Браила. Между тях е и предводителят им капитан Васил Хадживълков, който успява да избяга в Южна Русия. На 14 юли 1841 г. от Дунава са извадени труповете на 27 удавени четници, които погребали в Галац.  Между арестуваните българи четници – „бунтуващите се българи” – според влашки документи, има такива, които живеели в Галац, Фокшани, Гюргево, Зимнич, Руши де Веде, Питещи, Бузъу, Плоещ и др., както и емигранти от Шумен, Сливен, Търново, Видин, Разград и други български селища. Немалко от заловените и укрили се четници били осъдени от влашката власт на каторга и хвърлени в  солниците при р. Телега.     

     След неуспеха на първата им акция, през август същата година, бунтовниците започват подготовката на втора. По това време в Браила пристига Георги Стойков Раковски, който се свързва с капитан Хаджи Ставри – пратеник на тесало-епирското революционно дружество, и установява контакт с главния организатор на новия бунт Георги Димитров Казака. Планът на акцията предвижда събирането на многохиляден отряд от Южна Бесарабия и вътрешността на Влашко и Молдова, който след това да мине през Браила и да увлече намиращите се там български и гръцки доброволци. Според предвидения план след като бъде разбит местният румънски гарнизон, отрядът е трябвало да се прехвърли през Дунав на българския бряг и да вдигне въстание. Румънските власти узнават за готвения план и вземат своевременни контрамерки.  При опита им да арестуват през февруари 1842 г. Раковски,  който изпъква като най-главната фигура в тази акция,  се стига до ново сражение със заговорниците. За да спаси заловените бунтовници, Раковски се предава на румънските власти и е осъден на смърт. Тъй като притежава гръцки паспорт (под името Георги Македон), той е предаден на гръцките консулски власти,  които му помагат да избяга във Франция.

    И след този неуспех действията на българската революционна емиграция за организиране на чета, която да вдигне въстание в България, не престават. През 1843 г. начело на новата трета акция в Браила застава Андрей Дешев. По същото време в други градове на Румъния дейност развиват  Петър Иванович, капитан Станко Радович, Никола Филиповски (капитан дядо Никола) и др. Четниците отново трябва да се съсредоточат в Браила и да преминат през р. Дунав на българския бряг. Но и този път румънските власти узнават и взимат мерки за осуетяването на бунта. През септември същата година организаторите на акцията са заловени и осъдени на каторжна работа в Румъния. Освен в Браила и Галац, ядро на заговора има и в намиращия се на руска територия град Рени. Там организацията се ръководи от капитан Васил Хадживълков и Петър Ганчев. Тя развива активна дейност сред българите в Южна Бесарабия, Одеса и Кишинев, събирайки средства и подготвяйки доброволци, а в Добруджа са изпратени разузнавателни групи. Заговорът е разкрит от руската полиция и организацията е разбита, но никой от заговорниците не е изпратен в затвора.

        При завръщането си в Браила капитан Васил Хадживълков е арестуван от влашките власти. Той отрича участието си в третия бунт, но показанията на другите заловени го определят като организатор. Поради участието му в бунта руското му поданство е отнето и е осъден на 15 години каторга в солниците на р. Телега. Отнети са му ордените и медалите дадени му от руския император. По време на каторгата капитанът организира затворниците на бунт. Последва шумен съдебен процес в Букурещ, след който капитан Хадживълков е осъден на доживотна каторга в солниците. В продължение на 20 дни е оставен без вода и гаврата с него е била жестока. Потресен от това отношение, той възкликва: „Боже, Господи...Тия не могат да бъдат хора! Язък, че носят името християни!”. Едва през 1848 г. по време на буржоазно-демократичната революция във Влашко, той и другите участници в бунта са освободени. Капитанът взема от руското консулство ордените и медалите си и отива в Браила при семейството си. И понеже има опасност отново да бъде арестуван, той се връща в Котел, но има забрана да преминава границата и до 1853 г. е разделен от близките си. По време на Кримската война капитан Хадживълков командва доброволците. Той е изпратен да събира доброволци в Добруджа, организира самоуправлението на българските общини в освободените от руската войска земи - Хърсово, Мачин, Исакча, Тулча, Кючюк Кайнарджа. Капитанът създава, както сам казва „Българското национално знаме”. То е от червена коприна. От едната му страна е изобразен Св. Георги с надписи: ”Да живее нашият покровител, Великият император Николай Павлович. I-во Българско знаме, 1854 януарий”. От другата страна има кръст и лъв с надпис: „Бог с нас – сражавайте се братя за вяра и отечество”. Бойното знаме е осветено в гр. Мачин и е предадено на III-та доброволческа българска рота. След Парижкия мир от 1856 г. капитанът се прибира при семейството си в Браила.    

      Капитан Васил Хадживълков умира през 1882 г. в Браила на 80 години.

     Макар и безуспешни, Браилските бунтове имат важно значение в националнореволюционната борба на българския народ против османското владичество. Те представляват сериозен опит за сътрудничество между балканските християнски народи в тяхната съвместна борба против Османската империя.

 

                                                                                                                                      Йордан Колев

 

Политика за използване на личните данни и бисквитки при използване на сайта