Равноапостолите-просветители и мисионери Константин-Кирил и Методий създават през 855-860 г. в малоазийския Олимп, манастира Полихрон, областта Витиния нова азбука глаголица, съобразена с езика, който говорят българите, както и мнозинството от населението на Балканския полуостров. За българите, изповядващи християнството, се приема ново име „словени”, сиреч хора приели Божието слово. Още там равноапостолите и техните ученици започват да правят преводи на богослужебни книги. При тези преводи се формира книжовна норма на старобългарския език и той започва да се нарича „словенски”, сиреч език предаващ словото Божие. При Моравската мисия през 863-885 г., която увенчава книжовното и мисионерско дело на равноапостолите и последвалите ги ученици, в Средновековна Европа се създава цялостна писмена система на жив народен език. Целенасочено се разпространява нова писменост, просвета и книжнина. За равноапостолите е било важно да бъде приета и узаконена новата азбука. Официалната църква не признавала глаголицата. Тогава равноапостолите променят глаголицата в така наречената днес кирилица. Както пише Асен Чилингиров в „Не е вярно, че Византия е подарила буквите на българите”, именно кирилицата е призната от Рим. Променено е изписването на буквите, а езикът си остава същият. Кирилицата, както и глаголицата, е най-съвършената азбука на и за българския език, азбуката на и за българите. Всеки звук в българския език си има своя буквен израз.
След приемането на официалното християнство в 864-865г. от княз Борис през периода 866-870г. в България присъства римско духовенство и богослужението се води на латински език. След VIII-я Вселенски събор 869-870 г. Българската православна църква е обособена като самостоятелна архиепископия под върховенството на Цариградската патриаршия. Висшите църковни длъжности са заети от ромеи, ромейско е и мнозинството от низшето духовенство. Богослужението се води на гръцки език. Целият духовен живот в българската държава попада под влиянието на Византия.
На 14 февруари 869 г. в Рим умира първоучителят Кирил, а на 6 април във Велеград (дн. в Словакия) умира първоучителят Методий. След смъртта на Методий създадената от първоучителите и техните ученици книжнина е подложена на унищожение. Римското и немското духовенство, с подкрепата на великоморавския княз Светополк и по разпореждане на папа Стефан V (885-891), който забранява богослужението на словенски език, започва преследване на учениците на светите братя. Едни са убити, други хвърлени в затвора, а трети продадени в робство.
Според Пространното житие на Св. Климент Охридски преследваните ученици „закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие”. През 886 г. учениците Климент, Наум, Сава и Ангеларий пристигат в България. Делото на равноапостолите Кирил и Методий е било известно на българския владетел княз Борис I (852-889). Той посреща и приема техните ученици като скъпи гости. В пространното житие на св. Климент Охридски се посочва, че владетелят Борис „жадувал за такива мъже”. Той разпоредил създаването в държавата на две просветно-книжовни средища. Едното в Югозападна България, в областта Кутмичевица, с центрове градовете Девол, Охрид и Главиница, а другото в Североизточна България с центрове Плиска и Преслав. В Кутмичевица е изпратен Климент, а в Плиска остава Наум. Климент и Наум са едни от най-близките ученици на равноапостолите Кирил и Методий, привлечени от тях в книжовния кръг, създаден във Витиния. Те са преки участници в просветителската и мисионерската дейност на първоучителите в Моравската мисия. В житията им изрично се посочва техният български произход. Текстът на Краткото житие на св. Климент започва така: ”Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи”. Така започва и текстът на житието на св. Наум Преславски и Охридски: „Свети преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход”. В житийната литература се казва, че презвитер Наум е „брат, другар и състрадалец на блажения Климент”. Според едни изследователи това трябва да се разбира в духовен смисъл, а според други Наум и Климент са родни братя и както при св. св. Кирил и Методий, по-големият Наум дава своята неотстъпна подкрепа на по-малкия и по-талантлив Климент.
Св. Наум остава в Плиска, а по-късно се установява в Преслав и създава свой манастир „Св. Пантелеймон”. В това културно средище под негово ръководство работят епископ Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Докс, презвитер Йоан, презвитер Григорий Мних, черноризец Тудор Доксов, княз Симеон. Седем години (886-893 г.) презвитер Наум работи като ръководител на Плиско-Преславското културно средище – пишат се съчинения на старобългарски, превеждат се книги от гръцки, латински на български. Продължена е традицията на преводаческото изкуство, да не се прави буквален превод, а основното, най-важното в превода е да се предаде същия смисъл на съдържанието. Както обеснява друг от близките ученици на равноапостолите, Йоан Екзарх: ”Ние се стараехме преди всичко да предадем същият смисъл, защото именно заради смисъла превеждаме тази книга”.
През 893 г. презвитер Наум е един от организаторите на Първия всебългарски църковно-народен събор в Преслав, на който е прогласен славянобългарският език за официален държавен и църковен, богослужебен език, а княз Борис обявява за свой приемник и владетел български, Симеон Велики (893-927 г.).
С изпращането на Климент в Кутмичевица е назначен и управител на областта Домета. Според житието на Климент, Борис „предал блажения Климент на Домета или по-скоро Домета на Климент, а още по-точно предал ги един на друг, единият послушен във всичко, а другият – да си служи с първия като помощник при решенията си”. През периода 886-893 г. Климент е активен мисионер и проповедник на православното християнство и същевременно учител, като по-талантливите му ученици са избирани за богословско обучение и ръкополагане за свещеници. Според житието за седем години броят на тези ученици достигнал 3500.
Едно от първите действия на владетеля Симеон е било да повика Климент в Преслав и да го назначи за епископ. По думите на житиеписеца „така Климент станал пръв епископ на българския език”. И като епископ Климент продължава да полага усилия за обучението на местни духовници, способни да служат на български, и ръкополага свещеници, дякони, иподякони и миряни четци. Св. Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. Според изследователите се посочват от 15 до 50 негови съчинения.
Така България осъществява великото дело за запазването, разпространяването и утвърждаването на спасените, писменост и книжнина на „словенския” старобългарски език. Учениците на първоучителите се изявяват като първомайстори, съградили в Преслав и Охрид българската християнска култура, дали на „вси славяни книга да четат”.
Анализирайки стореното от княз Борис I и българската държава, френският лингвист Роже Бернар обобщава: ”Спасявайки делото на Св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност...”
Йордан Колев