Петър Михайлов Нойков е роден в Ямбол през 1868 г. Той израства в родолюбиво и свободолюбиво семейство. Тръгва на училище шестгодишен и се изявява като отличен ученик. По време на Руско-турската война 1877-1878 г. руските офицери вземат деветгодишния Петър да им помага в канцеларската работа. През периода 1880-1886 г. е ученик в Сливенската областна гимназия. Като полустепендиант живее във френския пансион и овладява много добре френски език. Увлича се по идеите на народничеството и анархизма. След завършването на 6-ти гимназиален клас той работи една година като учител в Ямбол и впечатлява съгражданите си с обширни познания и неуморна дейност в училището и читалището да обогатява познанията на ученици и родители. Младият учител изповядва идеята, че ролята на образованието е всемогъща и тя е най-важният фактор и условие за премахване на злините и неправдите в живота на хората.
През 1887-1888 г. Нойков постъпва в Пловдивската гимназия, но е изключен за участие в ученически бунт. Завършва средно образование с матура в Софийската държавна класическа гимназия. Веднага започва работа като учител в Ямбол (1888-1890 г.) и в София (1890-1893 г.). И в Ямбол и в София той се изявява като активен просветен и обществен деец. През лятото на 1893 г. заедно с още няколко учители той е изпратен от Министерството на просвещението да следва IX-я летен учителски курс по ръчна работа в основните училища в Chur – Швейцария. След завършването на курса, с подкрепата на брат си Васил продължава образованието си в Лайпцигския университет. Един семестър изучава педагогика и философия и се прехвърля в Берлин, където учи пет семестъра по същите специалности, а през 1896 г. се връща в Лайпциг където се дипломира. На 21 януари 1898 г. в Лайпциг той защитава докторска дисертация на тема: „Активният принцип и педагогиката на Жан-Жак Русо”, която разработва под ръководството на Йоханес Фолкелт.
Получил солидно образование и подготовка П. Нойков се завръща в България. За да получи право на редовен учител в средните и специалните училища в София на 19 септември 1898 г. той се явява пред специална комисия и полага държавен изпит по педагогика и по немски език, като втори предмет. Получава назначение като третостепенен учител в Софийската мъжка гимназия. От 1 декември 1899 г. Министерството на просвещението командирова П. Нойков да преподава педагогика във Висшето училище. През месец юни 1900 г. ръководството на Висщето училище се обръща с молба към Министерството на просвещението да назначи за редовен доцент д-р Нойков. Той се явява на обявения конкурс с хабилитационен труд „За психологическия характер на йезуитското образование”, освен това има няколко публикации в сп. ”Училищен преглед”. П. Нойков спечелва конкурса и с указ №28 от 15 юни 1900 г., считано от 1 септември 1900 г. е назначен за редовен доцент във Висшето училище.
Пет години по-късно, по предложение на Академичният съвет на Университета, Министерството на просмещението излиза с указ № 11 от 10 март 1905 г., с който го повишава в извънреден професор. През месец май 1910 г. той подава заявление за включването му като кандидат в обявения конкурс за редовен професор по педагогика. Явява се с научният си труд „Педагогията на Л. Н. Толстоя”. Това е първото съчинение на български език, в което са изложени и анализирани педагогическите идеи на Л. Н. Толстой Нойков представя и три други свои публикации. Избран е единогласно и Петър Михайлов Нойков става ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ПРОФЕСОР ПО ПЕДАГОГИКА. Титуляр на педагогическата катедра той остава до 1 декември 1920 г. През учебните 1911-1912 и 1914-1915 години Нойков е избиран и за декан на Историко-филологическия факултет.
Проф. П. Нойков владее говоримо и писмено немски, френски, английски и руски език. Това му дава възможност да чете в оригинал световната педагогическа литература и да поддържа лични връзки с видни учени от цяла Европа. Посещава учебни заведения – детски, начални, основни, средни и висши училища във Франция, Англия, Белгия, Германия и се запознава с организацията на работа в тях, с подготовката на учителите и методиката на преподаване, с материалната база на училищата. Проф. Нойков проявява интерес и към работата с родителите, особено във връзка с осигуряването на редовно посещение на децата в училище. Резултатите от своите наблюдения и впечатления той публикува в сп. ”Училищен преглед” и ги прави достояние на широката педагогическа общественост. Междувременно написва и публикува трудовете „Учение за активното образование” (1906 г.); „Педагогията на Л. Н. Толстоя (1909 г.); „Поглед върху развитието на българското образование до Паисия”(1925 г.); „Поглед върху развитието на българското образование от Паисия да края на XIX век” (1926 г.) и много научни студии и статии.
П. Нойков расте и работи във време, когато народът жадува за знания и просвета, когато голямата част от интелигенцията счита, че просветата е единственият път за развитието и разцвета на обществото. Той приема и отстоява това идейно-политическо, философско-естетическо и педагогическо схващане. Проф. Нойков разглежда полуобразоваността не само като качество и поведение на отделната личност, но и като важен за времето си обществен въпрос, защото „полуобразованието е спънка за прогреса... Надали има по-нещастно общество от това, което е дало ръководството си в ръцете на полуобразовани, при тяхното господство не е възможно никакво образование” - казва той.
Във Висшето училище и в Университета проф. Нойков чете курсове по обща педагогия, методика на гимназиалното обучение (обучение по природо-математическите науки), историко-езиково (хуманитарно) обучение, обучение по химия и естествена история, философска пропедевтика и педагогия, история и география, история на педагогиката, педагогията на Жан-Жак Русо, дидактика, активно образование и новата педагогия, възпитание, нравствено възпитание в средните училища, обща теория на обучението и пр. и пр. Проф. Нойков е един от най-уважаваните от всички студенти преподаватели, с винаги препълнена аудитория. Той работи от сутрин до вечер, първи идва и последен си тръгва от Университета, което неимоверно натоварва неговите умствени и физически сили. Тежко преживява националните катастрофи 1913 и 1919 г. и проблемите в своето семейство – умират едно след друго двете му деца, а третото е неизлечимо болно. Разболява се от туберкулоза в напреднала форма. Но той продължава да работи буквално до последния си дъх.
Активната научна и учебно-възпитателна работа на първия български професор по педагогика прекъсва на 18 август 1921 г. в Панагюрище. Всички скърбят за тежката загуба – колеги, студенти, общественост. Съгражданите му, които заслужено се гордеят с него, по повод на кончината му пишат: „Нашият град даде живот на най-видния български педагог, живот, изпълнен с невероятна борба с материалните несгоди и поразяващо напрягане на физически и духовни сили, посветени изцяло, безкористно и беззаветно на служба на науката и на народа ни”.
Йордан Колев