Ръководството на Държавната агенция за българите в чужбина взе решение  за инициативата месец октомври да се обяви за месец на град Болград като това бъде обвързано с 200- годишнината на града  и с Деня на бесарабските българи – 29 октомври.

Във връзка с тази инициатива ще се организира и пътуваща изложба на рисунки на талантливи деца от Болград и цяла Бесарабия в големите градове на България като: Варна, Велико Търново, Пловдив  и София. 

В изложбата са включени рисунки на отличени деца през годините в конкурса за рисунка на Държавната агенция за българите в чужбина „България в моите мечти“, който през тази година навърши 20 години. Конкурсът  е учреден през 2001 г. с цел да приобщава най-младото поколение българи зад граница към Родината, да съхранява националната историческа памет и културни традиции. Ежегодно се селектират рисунки, които биват представяни във фестивали и други културни прояви в България. ДАБЧ популяризира таланта и родолюбието на българчетата по света и с издаването на каталози, календари, книжки и мултимедийни продукти, в които са публикувани отличените детски рисунки през изминалите години от началото на конкурсната проява.

Пътуващата изложба ще бъде осъществена с любезното съдействие на община Варна, община Велико Търново, град Пловдив и София.  Инициативата и пътуващата изложба имат за цел популяризирането на Болград, неговата история и значимост, както и запознаването на повече млади хора в България с нея.

Неофициалната столица на нашите сънародници в Бесарабия е град Болград, който тази година на 25 август навърши 200 години. Съществуват две версии за произхода на името на Болград - едната твърди, че произлиза от думата "бол" - много, обилно. Другата версия гласи, че името значи български град.

Болград е основан през 1821 г. от български преселници, настанили се под водителството на руския генерал Инзов, който се е ползвал с голямо уважение сред българската общност в Бесарабия. Когато през 1845 г. той умира, ковчегът му е пренесен от Одеса до Болград на раменете на опечалените българи, които са изминали цялото това разстояние от 250 км. вървейки, а последните метри - на колене.  Построена е специална гробница и до ден днешен там може да се прочете: „...Той даде на българите преселници нов живот в новото им отечество…“. Този невероятен човек е бил много обичан от българите-заселници по тези земи. Наричан е от тях „дядо“.

Първото нещо, което правят преселниците е да построят църква. Храмът, започнат през 1820 г., по-късно наричан "Перлата на Бесарабия", е построен от няколко вълни български преселници-колонисти. Проектът за изграждането на църквата е изготвен от известния руски архитект Аврам Мелников. В изграждането на храма е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи.

Площта на Болградската катедрала е 2 000 квадратни метра. Строителството струва 750 хиляди рубли, сумата е събрана от българските колонисти в Бесарабия, без правителствена помощ. След приключването на строителството (1838 г.) император Николай I дарява на катедралата 12 камбани с различни звуци. От момента на освещаването на храма през XIX век богослужението се извършва на български език, по-късно на румънски, църковно-славянски. В олтара на храма се пази императорския указ от 29 декември 1819 г., с който са дадени привилегии за българските преселници.

Бесарабските българи са най-последователната в родолюбието си българска общност извън държавната територия на България. Общността се формира през 19 век от българи изселници от Тракия, Мизия и Македония. Те изоставят родните си огнища, поради гнета̀ на османското владичество. Привлечени са от Руската империя с възможността да живеят в православна държава като свободни земевладелци, занаятчии, търговци и пр. Но те не забравят поробеното Отечество и до 1878 г. активно помагат в Църковно-националната борба, в Просветното дело и в националноосвободителното движение. Масово е тяхното участие в Руско-турската война (1877-1878 г.). Голяма част от интелигенцията на бесарабските българи, след 1878 г. се завръща в освободената част на Отечеството, за да го възроди. Първият ректор и част от преподавателите на Софийския университет, значителна част от магистратите на съдебната система, първите чинове на старшето офицерство и пр. са бесарабски българи.   Историко-географската област Бесарабия обхваща територия от 45 000 кв. км., ограничена от реките Прут, Днестър, Дунав и малък участък от брега на Черно море (от ръкава Килия на Дунавската делта до Днестровския лиман).

Областта влиза в границите на българската държава по Долния Дунав от 650 до 1034 г. и с някои прекъсвания – от 1187 до средата на 14 век. От средата на 14 век Бесарабия е в държавните граници на Княжество Молдова, а през 16 век става част от Османската империя През 1813 г. областта е включена в границите на Руската империя. Според Парижкия договор от 1856 г. значителна част от Южна Бесарабия е предадена на Княжество Молдова (в 1859 г. княжествата Влашко и Молдова се съединяват в една държава с името Румъния), а според Берлинския договор от 1878 г. отново е върната на Русия. През периода 1918-1940 г. областта е в границите на Румъния, а от 1940 г. Бесарабия става част от бившия Съветски съюз и е разделена между републиките Молдова и Украйна – ¾ влизат в границите на Молдова, а ¼ в Украйна.

Другата светиня за нашите сънародници е Болградската гимназия – първата българска гимназия от Възраждането. Тя е сред най-значимите постижения на нашето Възраждане. През 1858 г. е издаден Указ на каймакамина на Молдова, княз Никола Богориди, за създаване на българско средно училище в Болград, което започва учебна дейност през 1859 г. Учебният процес е с първа трикласна степен и втора четирикласна.

Завършилите първата степен стават начални учители и писари в администрацията, а завършилите втората степен продължават образованието в различни университети, в Русия и в Централна и Западна Европа. В горната степен се изучават седем езика: български, румънски, френски, немски, църковнославянски (старобългарски), старогръцки, латински. а след 1872 г. и предметите: гражданско право, хигиена, и философия. Всички учебни дисциплини, освен румънски език, се преподават на български или чрез български език. Училището е достъпно, както за децата на българите заселници, така и за юноши от поробените български земи. Болградската гимназия е много добре осигурена със средства, получавани от обществени имоти. Средствата позволяват гимназията да бъде добре обзаведена с учебни пособия, да дава добри заплати на учителите, да поддържа пълен пансион за учениците от селата и от поробените земи. Гимназията разполага със своя печатница, в която се печатат учебна и художествена литература, вестници и списания на български език, които се разпространяват и в поробените български земи.

И нещо изключително е фактът, че гимназията отпуска от своя бюджет стипендии на отличните ученици от горната степен да продължат образованието си в чуждестранни университети. Това са онези две български духовно-образователни светини, които са изградени със средствата на българските преселници в Бесарабия и които вече близо два века поддържат жив духа на българската общност в Бесарабия. В Болград са били известни български политически дейци като Г. Раковски, Л. Каравелов. През 1871 г. там е живял големият български поет и революционер Христо Ботев.  Болград се е превърнал в символ на съхраненото българско самосъзнание и средище на българщината. От прочутата Болградска гимназия „ Г. С. Раковски “ са излезли значими исторически дейци, учители, ректори, генерали, политици и министри, допринесли за Освобождението на България. Историята на Болград и на бесарабските българи е неразривно свързана с историята на България. България нямаше да е същата без Александър Малинов, Олимпий Панов, Алескандър Теодоров-Балан, Иван Колев, Данаил Николаев, Димитър Агура и много други видни личности от българската история.

ВИЖТЕ ТУК: https://www.youtube.com/watch?v=Xg5kczttbOc

Дигитален проект, посветен на Бесарабия – дигитален проект на Дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец"; Идея и кооординация: Наталия Петрова; Автор на снимките: Асен Великов; Монтаж: Александър Пейчев; Продукцията е озвучена от актьорите от Одеския български драматичен театър: Нина Чепразова-Брадарская, Альона Пепеляшкова, Марианна Чепразова, Виталий Зеленков;

Посветено и в памет на всеотдайната и незабравима Станини Дешева.

По случай честването на 200-годишнината на град Болград тук публикуваме поезия от поета Иван Дерменжи, посветена на Бесарабия и най-вече на любовта му към Болград! Стиховете са от най-новата му книга „ВЯТЪР НА БЕСАРАБИЯ“ със стихотворения, която излезе на бял свят във връзка с празника на Болград. Иван Дерменжи е роден на 28 юли 1981 г. в Болград. През 1998 г. завършва Болградската гимназия „Г. С. Раковски“, а през 2003 г. завършва Икономически правен факултет към Одеския Национален Университет, специалност – право. През 2016 г. излиза от печат първата му книга – сборник стихове  „Избрано“, а през 2017 г. „Синьо и черно като морето“, през 2018 г. „52 херца“, август 2021 г. излиза стихосбирката „Вятър от Бесарабия ”,по случай 200-годишнината на Болград, в превод на пет езика.  Към настоящия момент преподава българска история, география и икономика в Българското неделно училище „Извор“, гр. Болград.

 

Честит Рожден Ден, Болград!

Честит Рожден Ден, Болград!

Честит рожден ден, любим мой град,

столица на бесарабската Земя!

Тук всичко родно е красиво, гледки и лица...

Лежиш на брега на Ялтуга 

 

накитена с чудни лозя.

Гроздовете са пълни със слънце,

самите те са слънца.

А ти си толкова мъдър, мой град!

 

Прероден, обичан град,

цъфтиш подобно пролетна поляна.

Обличаш се и в есенна зеленина,

през зимата искриш от сняг.

 

Болград мой, втурвам се към теб

с безкрайно щастие.

Завинаги съм в твоята власт,

град мой роден – ти си в душата ми! 

 

 

Болград

Мой мил, добър и роден...

прекрасен, малък и обикновен,

Уютен, красив мой град,

все още мога да се върна при теб.

През вековете, през годините

преплитаха се щастие с проблеми.

Но аз завинаги съм твой, 

уютен, тих, мой роден.

Най-милото за мен е твоето пространство,

къщата на баща ми, родното ми място.

Катедралата – величествена, Пушкин е градина,

приятели, познати са с добри очи. 

Моята гимназия родна –

е  стара дама мила и забавна.

И езерото е обсипано пикантно с величие,

повърхността му е измамна тишина.

Вода, дървета, тръстики –

в тях е удоволствието за душата.

Те са част от мен, аз ги попивам,

живях с тях, откъснах ги.

Опияняващият всички, нежен въздух,

той е твой, а слънцето в небето е над мен.

И вятърът, и светлината,

и огромната ѝ мощ,

и стада от облаци красиви.

Влюбих се, първа целувка, риболов,

блещукане на студени струи,

Вода, пясък, извори, тетрадки,

химикалки, дневници.

Всичко е тук, и за всичко това,

сълзите ми са безценни бисери...

Болград – моя Родино,

аз съм роден тук,

аз израснах тук!

 

Мой Бесарабски край

За мен тази година

е годината на българското сърце.

Вкус на туршия, сарми и чушка.

Изведнъж те се събудиха в мен

като голямо чудо,

Езикът ми, кръвта ми –

никога няма да забравя.

Звукът на гайди,

хорове и душевни песни

Чудният блясък

на кафявите очи на девиците,

които са по-прекрасни

Със сигурност на земята,

няма по-скъп, знам от 

моят завинаги бесарабски край.

Бессарабско слънце

Бесарабското слънце е светло и жарко,

Път като покривка, и суров с причина.

Всички семена цъфтят в душата –

 в края на краищата това е ...

В крайна сметка това е

пътят към родните места.

Където не може да бъде лошо и болезнено,

Там, където залезът засенчва изгрева.

Където хубави хора танцуват хорото,

И омайващият аромат на домашен хляб,

също е красив като тях.

 

Друг писател Валери Азманов,  родом от град Болград, също е посветил новата си книга на 200-годишнината на родния му град. Книгата носи названието «Късмет» и включва селекция от четиринадесет художествени книги, разкази, романи, сборници с разкази на писателя, който е посветил по-голямата част от творчеството  си на историята  на малката му родина, както и разкази  за балканските колонисти, преселили се  в началото на XIX  век в земите на Бесарабия. В новото издание читателите  ще се запознаят с  историята на бесарабските и таврийски българи, която започва от древните времена на  владетеля на Велика България хан Курбат (VII век) и завършва през четиридесетте години на ХХ век. В предговора към нея авторът пише: „Уважаеми жители на Болград! Приемете поздравления по случай  200-годишнината на нашия обичан град Болград. В продължение на два века столицата на българските преселници  е център на културата, съхраняваща националната памет на колонистите и  патриотичното възпитание на подрастващото поколение … Потомците на хан Аспарух оцеляха и успяха да възпитат достойни поколения. Мисля, че всеки етнически българин прави всичко възможно, за да запази родните си земи и държавата Украйна ”. Книгата е издадена в Киев тази година, с електронната версия на която читателите могат също така да се запознаят  на уебсайта на писателя.

ВИЖТЕ ТУК:  http://vazmanov.net/?page_id=156

Информация: Наталия Петрова, журналист

Паметник на ген. Инзов в гр. Болград; Снимка: Асен Великов

Снимка: Асен Великов

Болградския храм "Свето Преображение Господне"; Снимка: Асен Великов

Езеро Ялпуг; Снимка: Пламен Кочев

Поетът Иван Дерменжи, Болград; Личен архив

Дизайн: Арсения Христова

Дизайн: Арсения Христова

 

Библиография:

1. Издания на ДАБЧ https://www.aba.government.bg/pages/interaktivni-izdaniya/113
2. Бесарабските българи през втората половина на ХХ век, Автор: Илонка Попова, Издател-Тангра-ТанНакРа, 2013 г.
3. Грек, И. и Червенков, Н. Българите от Украйна и Молдова - минало и настояще. С., 1993.
4. Калоянов, Вл. Българите в Северното Причерноморие. Т. I. В. Търново, 199
5. Дроснева, Е. Българската възрожденска книга в Бесарабия. // Българите в Северното Причерноморие. Т. IV. В. Търново, 1994.
6. Стоянова, Е. Българския периодичен печат в Украйна и Молдова (1859-1993). // Българите в Северното Причерноморие. Т. III. В. Търново, 1993
7. https://coreni.net/%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0B8/
8. https://kmeta.bg/besarabskite-bulgari-praznuvat-dnes/
9. https://www.bulgaria21.net/2011/04/bulgarians-besarabia/
10. https://andretokevkitchen.com/%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%
11. https://izgubenabulgaria.com/besarabia.html
12. http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=51598
13. Календарна обредност и идентичност у българите в Бесарабия, автор: Елена Водинчар, издателство: Парадигма, 2019г.