Събития
Сподели:
СВЕТИТЕ СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ
26.07.2021

СВЕТИТЕ СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ

 

„Свети Седмочисленици” е събирателно название за светците, почитани от Българската православна църква като създатели и разпространители на българската азбука в двете й писмености - глаголицата и кирилицата. Те са: Кирил, Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Българската православна Църква е определила 27 юли, Денят на успението на Св.Климент Охридски, и за Ден на Светите Седмочисленици.

Св. Константин–Кирил Философ Словенски и Европейски:Възсия като светла заря и просвети вселената, и прогони еретиците, като се яви на Изток, на Север, и на Юг... И до Рим достигна (...) Кириле премудре”(Скопски миней от XIII в.) Константин Кирил Философ  (на гръцки: Κύριλλος, Kyrillos, KirilCyril; на старобългарски: Кѷрїллъ) е учен-богослов от Романия (Римската империя, от нейната източна част, влязла в модерната европейска историческа наука с името Византия), който, заедно с брат си Методий, е създателят на старобългарската азбука - глаголицата. Остава в историята като християнски мисионер и общославянски просветител. Канонизиран е от православната и католическата църква за светец и за равноапостол. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II обявява Константин-Кирил Философ и брат му Методий за съпокровители на Европа. Православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици. Роден е 827 г. в Солун, Византия, като едно от седемте деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон (Leontios), известен в българската историография като Лъв, подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. За етническия му произход няма точни, безспорни сведения. Според различни съвременни автори произходът му е  български, славянски,  ромейски или смесен. Многозначителен е фактът, че в семейството си той е научил сложното произношение на българските звуци, които по-късно прави на буквознаци ж, ч, ш, щ, ъ и др. През 862 г. двамата братя, по искане на великоморавския княз Ростислав и по поръка на императора, са натоварени да разпространяват християнството във Великоморавия на разбираем език. Константин заявява на Михаил III, че за да е успешна мисията моравците трябва да имат букви и книги на своя език. Тогава императорът и неговият съветник Варда сами предлагат на Константин да състави азбука. Ако ти пожелаеш, Бог може да ти даде това...” – казали те. През 863 г. Константин и Методий с няколко свои ученици българи тръгват за Великоморавия, с писмо до Ростислав от императора и с безценния дар за моравците, старобългарската писменост, въплътена в първите преводи на св. Евангелие, Апостола и Псалтира. Те се установяват в столицата Велеград. Създават там духовно училище, обучават бъдещите свещеници, превеждат богослужебни книги, и проповядват на старобългарски език. Магнаурският философ става учител, учейки възпитаниците си на „азъ”, „буки”, „ведя”, „глаголи”, „добро”, естъ”... (Аз, буквите, разбирам, говоря, добро, е това...). Готовността на братята да поемат Моравската мисия и личната им активност да я осъществяват се дължи на убеждението им, че всеки народ има право да твори собствена култура на своя език. Това убеждение е блестящо защитено от Константин в спор с привържениците на „триезичната догма” във Венеция. Той заявява на опонентите си: „Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?. Бога ли си представяте немощен, че не може на всички да даде това, или завистлив, че не иска?”

Методий и Константин, със своите ученици, отиват в Рим, за да защитят своята мисионерска и просветителска дейност. В Рим Константин се разболява тежко, приема духовно име Кирил и умира на 14 февруари 869 г. „И след като завърши всички служби и трудове, той се присъедини към всички свети отци поради живота си и вярата си. Той стана с ангелите като ангел, с апостолите – апостол, с пророците – пророк, съучастник в божията слава заедно с всички светии. Преподобни учителю, заедно с тях моли се за нас, които чествуваме твоята преславна смърт за слава на Пресвета Троица - на Отца и Сина, и Светия Дух – сега и всякога, и во веки. Амин!” (Из „Похвала за нашия блажен отец и словенски учител Кирил Философ” от св. Климент Охридски).   

Свети Методий Словенски и Европейски. Точната му рождена дата не е документирана, предполага се, че е в периода между 810 и 820 г. Роден е в град Солун вероятно в семейство от български етнически произход. Бащата е висш сановник в Източната римска империя, но в семейството се говори старобългарски език, който св. Методий познава отлично, както е видно в създадените от него книжовни трудове. Още в детството си той се отличава с голяма любознателност и получава добро образование. На 20 годишна възраст поради начетеност, мъдрост и представителен физически облик той става управител в старобългарско княжество, включено във Византия, но не напълно подчинено на военно-административната й организация. Младият мъж, тогава със светско име Михаил или Атанасий, управлява областта 10 години и се проявява като мъдър управник и смел военноначалник. Поради политически промени в империята, той изоставя светската кариера и постъпва в манастир на планината Олимп, в областта Витиния, Мала Азия (днес в държавната територия на Турция, планина Улудаг) като приема духовно име Методий. В манастира при Методий идва и много по-младият брат Константин (най-малкото от седемте деца в семейството, а Методий е най-голямото), който вече е проявил изключителни способности в овладяване на тогавашното познание във Византия и е наречен Философ. Двамата братя усърдно се занимават с книжовна дейност. На базата на ползвани от българите до тогава писмени знаци, на гръцката, латинската и други писмени системи, те създават азбука съобразена с особеностите на езика, който се говори от българите, както и от мнозинството на населението на Балканския полуостров, Средна и Източна Европа. Многобройно българско население живее в Мала Азия и сред това население в областта Витиния двамата  братя живеят и работят. От средата на тези българи Методий и Константин подбират свои ученици и създават книжовен кръг. В този книжовен кръг са направени първите преводи на богослужебни книги от гръцки на български и сред българите във Витиния за пръв път се води богослужение на български език. За българите приели християнството се определя ново име - „словени”, сиреч хора възприели Божието слово. След създаването на азбуката при преводите на християнската книжнина се формира книжовна норма на старобългарския език, а не само църковен език. Според тази норма  равноапостолите-просветители  наричат и езика „словенски”, сиреч „език предаващ словото Божие”. Така е сложено началото на „словенска“ християнска култура, която следва да носи името СТАРОБЪЛГАРСКА.

 Свети Климент Охридски е български средновековен учен, християнски мисионер и първият епископ проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската българска книжовна школа. Православната ни църква го слави като един от светите Седмочисленици.  Приема се, че Климент е роден около 840 г. и е документирано, че умира в 916 г. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две жития на гръцки език: „Пространно житие на Климент Охридски“ от архиепископ Теофилакт Охридски и в „Кратко житие на Климент Охридски“ от архиепископ Димитрий Хоматиан.  Според житиеписците му, той придружава св. Методий от юношестките и младежки  си години и е „видял с очите си всичките всичките дела на своя учител”. Климент участва в книжовния кръг във Витиния и в Моравската мисия. След смъртта на Кирил се завръща в Моравия заедно с Методий и помага в дейността му на мисионер и книжовник. След прогонването на учениците на равноапостолите от Моравия, Климент и спътниците му „закопнели за България, за Бьлгария си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие”. Българският владетел Борис-Михаил приема с радост мисионерите и разчита на тях за укрепването на християнската църква и културния възход на България. В България започва великото дело за запазването, утвърждаването и разпространението на спасените – писменост и книжнина на „словенски”, старобългарски език. Климент е изпратен в крайния югозапад, в Долна България да създаде огнище на словенобългарската просвета и книжнина, което е създадено в Девол (днес несъществуващ град в държавната територия на Албания) и Охрид. На областта Кутмичевица (Егейска и Вардарска Македония, Епир и Албания) е сложен нов управител, а на жителите е наредено да приемат Климент „с почит, да му предоставят преизобилно и щедро всичко, да го удостояват с дарове и чрез видимите неща да разгласят между всички съкровището на любовта, което е вложено в душата”. За седем години броят на учениците на Климент достига 3500 дущи. Българският владетел вече можел до подмени византийските духовници с местни българи. На Всебългарския църковно-народен събор през 893 г. е рещено старобългарския език да стане официален за българската администрация и църква. Столицата се премества от Плиска в Преслав, а на трона сяда третият син Симеон. Климент е обявен за „пръв епископ на български език”. Наред с епископската длъжност, той продължава да се грижи за обучението на местните духовници, да ръкополага свещеници и дякони, да превежда и да пише богословски трудове. Св. Климент Охридски е един от най-значимите автори на книжнина на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения.  

Свети Наум Преславски и Охридски е средновековен български учен, книжовник и светец. Роден е около 830 г. и е един от най-приближените ученици на Св. св. Кирил и Методий. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици. Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Има предположения, че е българин от Мизия, от знатно семейство. Наум взема активно участие в преводите на богуслужебната литература от гръцки на български още във Витиния. При Моравската мисия 863-885 г., Наум е един от активните учители и заедно с равноапостолите в Рим участва в защитата пред папската институция на тяхната мисионерска и просветителска дейност. Той е един от помощниците на Св. Методий в осъществяването на голямата книжовна дейност, когато са преведени изцяло Библията, Номоканона и Отеческите книги. Наум е ученик и продължител на преводаческото изкуство, да не се прави буквален превод, а основното, най-важното в превода е да се предаде същият смисъл на съдържанието. След пристигането в България и изпращането на Климент в Кутмичевица Наум остава в Плиска и после в Преслав. Той организира културно средище и създава свой манастир „Св. Паянтелеймон”. През 893 г. той е един от организаторите на Първия всебългарски църковно-народен събор, на който старобългарският език е прогласен за официален държавен и църковен език. След като Св. Климент съсредоточава дейността си на архиерей в Охрид, на негово място като ръководител на школата Девол-Охрид идва презвитер Наум. Седем години той образова и наставлява млади българи, които да поемат църковния и културния живот на „български език“, да сътворят „Златният век на старобългарската култура”.  

Свети Горазд е един от Светите Седмочисленици. Името му означава „мъдър“. Роден е във Великоморавия в земите на днешна Словакия, виден ученик на Кирил Философ и Методий. Ръкоположен е в Рим от епископ Формоза Портуенски през 868 г. заедно с други ученици на равноапостолите. През 885 г. архиепископ Методий, който е на смъртното легло, го посочва за свой приемник: „Този е един свободен мъж от вашата зема, начетен е добре в латинските книги и е правоверен”. Това обаче не е зачетено от папата и Великоморавската църква е предадена на върлия противник на словенския език и писменост, Вихинг. Формално той си остава само епископ на град Нитра и не е ръкоположен за архиепископ, но е обявен за митрополит, което е напълно достатъчно да разсипе школата, да хвърли в затвора като еретици и да съди много ученици, сред които Горазд, Климент и Наум, а други просто са избити, прокудени или продадени в робство. Съдбата на Горазд след това не може да се установи със сигурност. Много е възможно при гоненията на кирило-методиевите ученици да е убит като много други от немското духовенство. Възможно е да е останал в затвора или високопоставените му роднини да са му издействали освобождаване срещу условието да отиде в изгнание или да остане под домашен арест. Допустимо е да се мисли, че след като Вихинг напуска Великоморавия при войната между Великоморавия и германците, при новия княз на архиепископско място най-сетне е назначен титуляр това да е той. Когато Великоморавия загива, някои смятат, че Горазд, ако е оцелял, се спасява в България или в Бохемия, а съществува информация, че Горазд е станал първи епископ на Краков. Мощите му и тези на св. Ангеларий се пазят в старата българска област Кутмичевица в град Белиград (дн. Берат) в Албания.

Свети Сава Седмочисленик (роден около 810 – 840 г. и починал между 880 – 920 г.) е български книжовник от 9-ти век; ученик на Кирил и Методий. Канонизиран е за светец. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици. Отбелязан в едно житие на Св. Климент Охридски като един от "избраните и корифеите" сред Кирило-Методиевите ученици, неговия култ е бил особено почитан в България и Византия. Името му е забравено през следващите векове - в Бориловия Синодик Сава е поставен редом с Кирил, Методий, Климент, Горазд и Наум, които "просветили българския народ" и "много се потрудили за славянската книга". Не са известни произведения, излезли изпод перото на Сава.

Свети Ангеларий Седмочисленик е духовен деец, твърде слабо документиран в средновековните извори. Не е ясно кога е роден, но е починал около 886 г. в Плиска. В Белиград (дн. Берат) в старата българска област Кутмичевица се пазят неговите мощи, както и тези на Свети Горазд. За него има твърде малко информация.

                                                                                                                               Йордан Колев

Политика за използване на личните данни и бисквитки при използване на сайта