Събития
Сподели:
ИВАН НЕНОВ ДЕНКОВ – ИВАН НИКОЛАЕВИЧ ДЕНКОГЛУ (30.11.1781 г. – 16.05.1861 г.)
14.05.2021

През 2021 г. се навършват 240 години от рождението и 160 години от кончината на Иван Денкоглу, известен като „благодетелят на София”, един от големите дарители на просветата и науката през епохата на българското Възраждане. Той е роден в бедното семейство на шивача Нено Денков и съпругата му Мария, в с. Балша, Софийско. Още като малък започва да работи като пастирче. Семейството се преселва в София и десетгодишният Иван започва работа като слуга в един хан на тогавашната махала „Капана” (днес района на Съдебната палата). След като бащата умира, майката Мария решава да изпрати момчето при сродник монах в Търновско. Петнадесет годишен Иван отива с гурбетчии в Цариград, а от там с търговци гърци се озовава в руския град Нежин. По онова време град Нежин е важен търговски център в Русия, тъй като е разположен до три граници – на Полша, Кримското ханство и Русия. Гръцката търговска колония в Нежин, където живеят и доста българи, се ползва с привилегии, дадени й от руските власти: да внася стоки без мито и да пътува свободно из цялата територия на империята. Иван става член на „Нежинското гръцко братство” и започва да се учи на търговия. Първо се занимава с продажби, спечелва доверие и му поверяват и сделки. Става съдружник на едри търговци в някои търговски операции и накрая, самостоятелен търговец.

            През 30-те години на ХІХ в. той пристига в Москва като самостоятелен търговец със значителен капитал. Иван Денкоглу започва с банкови операции и възражда търговията, със сибирски кожи – див самур, норки, сребристи и полярни лисици, хермелин и други, осъществявана през Средновековието от Волжка България. Тези кожи са на мода сред руската и европейска аристокрация. През 50-те години на ХІХ в. Денкоглу е едър търговец, който търгува с Берлин, Лайпциг, Прага, Будапеща, Виена и извършва банкови операции в тамошните банки. Той поддържа търговски връзки с богатите българи в Одеса (Николай и Стефан Тошкови, Николай и Константин Палаузови и др).

            Големият търговец и банкер, преминал през гръцкото братство до края на живота си остава българин, който горещо люби род и родина. Къщата му в Москва е притегателен център за българи и за приятелите на българите. При него идват Юрий Венелин, Васил Априлов, Николай Палаузов, проф.  М. П. Погодин от Московския университет, братя Аксакови и българи, студенти в Москва. ¾ от огромното си състояние Денкоглу раздава за благотворителни цели. Още през 1834 г. той дарява 15 хиляди златни рубли и създава фонд в Московския университет, с който да се изплаща обучението на един студент. С тази стипендия на Денкоглу в Московския университет учи Никола Михаиловски, създател на „еленската даскалоливница”, първият наш учителски институт. Стипендианти са Николай Катранов, Сава Филаретов, Константин Геров и други. Единственото условие е стипендиантите, завършили университета „да се завърнат в отечеството си и да бъдат полезни нему”. През 1849 г. Денкоглу дарява 30 хиляди златни рубли за построяване на първото девическо училище в София, което е открито 1858 г. Той дарява на училището много книги и учебни помагала. Тези книги по-късно стават основа на фонда на Народната библиотека, а личната му библиотека, около 600 тома редки и старопечатни книги, прераства в публична библиотека към първото софийско читалище „Цвят”, основано 1870 г.  През 1856 г. Денкоглу прави голямо дарение от книги за училището в Свищов. Влага 10 хиляди златни рубли в Санктпетербургска банка „за вечни времена за училищата в София”. С парични средства подкрепя и Габровското училище. Със средства на големия родолюбец са издадени „Изборник великаго княза Светослава Ярославича 1073 года” (всъщност това е препис на „Изборника на цар Симеон”), съчинението на Спиридон Палаузов „Века на българския цар Симеон” и други книги.  Към края на живота си основава фонд за обучение на българчета в Ришельовския лицей в Одеса.

            През 1857 г. Денкоглу осъществява мечтата си – да посети родния край. Заедно със завършилия Московския университет Сава Филаретов, през Берлин, Прага и Виена, пристига в България. В писмо до проф. Погодин, Денкоглу споделя: „Чест ми е да ви уведомя, че аз си изпълних обещанието – можах да отида в отечеството си…В София пристигнах на 7-ми септември с Филаретов, дето бехме приети извънредно радостно от старейшините и дето с удоволствие прекарах 12 дни и се поклоних на праха на моите родители…Аз оставих Филаретов там в училището, което бе приготвено по-рано и той зае длъжността си…Тамошният край е заселен с чисти българи и нема нито един грък…В София има 8 църкви, а наоколо има 16 най-стари манастири с много стари български ръкописи. Аз помолих Филаретов да изследва и да прибере всички редкости”. При идването си Денкоглу оставя много подаръци за софийските църкви и манастири, оставя значителна сума за поддръжка на училището и своя любимец Сава Филаретов за главен учител. Посещава и родното си село Балша.

            След земетресението в София през 1858 г. Иван Денкоглу изпраща сума, с която да се закупят 4 хиляди оки брашно и да се раздаде на населението на града.

На 16 май 1861 г. спира да бие сърцето на един от най-големите благодетели и радетели за българска просвета и наука през нашето Възраждане. Последният акт на родолюбие е завещанието му, в което 1000 рубли са завещани на софийското училище и 100 рубли на софийските църкви, на десет бедни девици са оставени по 100 рубли като зестра при омъжването им, а 2 хиляди рубли завещава да бъдат откупени от затвора осъдени за дългове бедни софиянци.

Скъпият на похвали Георги Раковски нарича Иван Денкоглу „благодетел роду нашему”, който „не само у настояще време заслужава дълбока признателност от страна на всекиго благовъзпитаного българина, но и у веки веков, догде съществува българский народ…”.   

 

                                                                                                                 Йордан Колев

Политика за използване на личните данни и бисквитки при използване на сайта