Събития
Сподели:
85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИЗТЪКНАТИЯ УЧЕН – БЪЛГАРИСТ КОНСТАНТИН ПОГЛУПКО
18.05.2021

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИЗТЪКНАТИЯ УЧЕН –

БЪЛГАРИСТ КОНСТАНТИН ПОГЛУПКО

 (17 МАЙ 1936 г. – 9 МАЙ 1983 г.)

 

      Константин Александрович Поглубко е роден на 17 май 1936 г. в град Констанца, Румъния. Родителите му са българи от Бесарабия – баща му от с. Ново-Ивановка (сега Арцизски район, Одеска област), майка му от гр. Измаил. В края на 1940 г. семейството се настанява в родното село на баща му. В това село прeминават детските и ученическите години на Поглупко. През 1957 г. бъдещият учен се записва в историческия факултет на Одеския държавен университет „И. Мечников”. Състудентите и преподавателите са разбирали, че Поглубко ще се заеме с научни изследвания и че ще има най-голямо предимство да следва аспирантура. Но събитията – неочаквано за всички – се променят. В четвърти курс, след раждането на сина му, по материални причини минава на задочно обучение и решава да работи като учител в средно училище. Така Константин Поглубко попада през лятото на 1961 г. в село Чийший (Городне), сега Болградски район, недалеч от Ново-Ивановка. Чийшия, както тогава, така и сега е едно от най-големите и будни български бесарабски села. Две години, прекарани там за него са цяла епоха в историята на селото. По негово предложение и под неговото ръководство е създаден селски музей. Уредена е интересна етнографска и архивна сбирка. К. Поглубко започна активно да събира материали за историята на края и по-конкретно за с. Чийший и за Ново-Ивановка. Под негово ръководство е организиран 150-годишния юбилей на с. Чийшия. Празникът става пример за съседните български села, които също организират подобни тържества.

       През 1962 г. Поглубко завършва университетското си образование в Одеса с „червен диплом”. Макар че му се удава педагогическата дейност, повече се засилва интересът му към научната работа. Приет като научен сътрудник в Института по история на Молдовската академия на науките, К. Поглубко с пълни сили се включва в научната дейност, преди всичко в издирване и събиране на нов архивен материал. Младият учен установява постоянна връзка с местния музей в с. Задунаевка и с неговия организатор Георги Апостолов. Така К. Поглупко свързва трайно научните си интереси с живота и делото на поета-революционер Христо Ботев. Като изследовател, популяризатор и публицист Поглупко посвещава на Христо Ботев цяла серия от публикации – монография, студии, статии. Той разкрива и попълва с нови данни пребиваването на Ботев в Задунаевка и взаимоотношенията му с властите в Руската империя и местните българи. Изследователят подробно описва пребиваването на Ботев в Измаил. В този град той учителствува по-дълго време отколкото в Задунаевка. В Измаил Ботев установява контакти с редица руски революционери като Николай Мелединин, Руссел-Судзиловский, Нечаев и др.

        Първото запознаване на Поглупко с родината на Прадедите, България, става през 1968 г., където той активно работи в архиви и библиотеки, запознава се с българските си колеги. От 1965 г. до 1969 г. Поглупко е аспирант-задочник към Института за славяноведение и балканистика на АН на СССР. На 4 март 1970 г. защитава кандидатската (докторската) си дисертация. Ученият поддържа тесни връзки с краеведите от българските селища в Молдова и Украйна, като Георги Апостолов от Задунаевка, Петър Кайряк от Тараклия, Христофор Кискин от Ново-Ивановка, Иван Кискин от Киев, Мишо Кайряк от Тараклия и др. С негова помощ в Кишинев се настаняват поетите Нико Стоянов, земляк на Поглубко, Михаил Бъчваров, негов ученик от Чийший. Трайни творчески връзки Поглубко има с Петър Бурлак-Вълканов, художника и поета Димитър Пейчев. Тези творци му посвещават свои произведения. Поглубко има голям личен принос за отбелязването на 100-годишния юбилей от героичния подвиг на Ботев през 1976 г. Трудовете и изследванията на К. Поглупко, посветени на Христо Ботев, и днес имат висока научна стойност и са широко използвани от историци, краеведи, журналисти и други специалисти в Молдова, Русия, Украйна и България.    

       Ученият проявява специален интерес към историята на Каприянския православен мъжки манастир „Успение Богородично”. Манастирът е под управлението на Молдовската православна църква, част от Руската православна църква. Той е един от най-старите манастири в Молдова. Разположен е в Кишиневски район, на 37 километра от столицата, в живописна планинска местност. Поради тежкото финансово положение на манастира, през 1698 г., с грамота от Антиох Каприянски, той е предаден на българския Зографски манастир в Атон и в продължение на 200 години се намира в негово подчинение. През този период много от игумените и монасите са българи. Българското духовенство подпомага манастира с богата църковна утвар, съдейства за строителството и поддръжката на сградите, развива зеленчукопроизводството на земята му. В манастира намират убежище, работят или се лекуват видни български просветители и революционери като Георги Раковски, Христо Ботев, Панайот Хитов, Филип Тотю и др. В Каприяновския манастир се намира една от най-богатите библиотеки в Молдова, от онова време. В  нея се съхраняват ценни ръкописи, подаръци и дарения от знатни личности. Тъй като дълго време е ръководена от българи, в нея е събрана богата църковна литература, написана на старобългарски език. Константин Поглупко предлага идеята в манастира да бъде поставена паметна плоча, посветена на пребиваването в светата обител на Георги Раковски, Христо Ботев и други, но до днес това не е направено.    

       Константин Поглубко сериозно общува с българските си колеги. Интересни съвместни разисквания има с българските историци Страшимир Димитров, Николай Жечев, Веселин Трайков, Крумка Шарова, Николай Генчев, Методи Петров, Веселин Хаджиниколо и др; със журналистите Лазар Георгиев, Тодор Гигов, Калина Канева и др. С помощта на К. Поглубко български журналисти са обиколили Ботевите места в Бесарабия, помощ, която е оказвана от него и на редица други гости от България. Известната българска журналистка Калина Канева отбелязва в една от статиите си за Поглубко: „Включвам магнитофона. Живият му глас изпълва стаята и отново – след толкова години – ме повежда по следите на Христо Ботев, на българските опълченци. Имах най-знаещия, най-компетентния екскурзовод. И най-сърцатия, най-щедрия”. Заради активната си дейност на българист Константин Поглубко през 1980 г. е награден от българското правителство с високия орден „Кирил и Методий“, а по-рано бе получил юбилейния медал „100 години от Освобождението на България“.

                                                                                                                                            Йордан Колев

Политика за използване на личните данни и бисквитки при използване на сайта