Събития
Сподели:
19 ОКТОМВРИ – ДЕН НА СВЕТИ ЙОАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ, НЕБЕСЕН ПОКРОВИТЕЛ НА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ
19.10.2021

         На 19 октомври Българската православна църква почита паметта на Св. Йоан Рилски, който е смятан за небесен закрилник на българския народ. Празникът се почита от българите като Отчовден, (ден на Отеца). Свети Йоан Рилски е патрон на много православни храмове и манастири. Сред тях на първо място е основаният от него Рилски манастир, който е крепост, предназначена да издържи на атаките срещу духовните устои на българския народ.

         Според житието на светеца, той е роден около 876 година в с. Скрино, Бобошевска община, област Кюстендил. Селото е разположено в Руенската планина, най-северната част на Влахина планина, близо до река Струма. Светецът живее по времето на княз Борис – Михаил, цар Симеон Велики и цар Петър. Като младеж до 25 годишна възраст е бил пастир. Решен да се отдаде на богоугоден живот и богослужение, той постъпва в близкия манастир „Св. Димитър”. В манастира той се отдава на заложбите си за духовно-съзерцателен живот, научил четмо и писмо, получил образование и познание от свещените и богослужебните книги. Св. Йоан приема монашество, но не остава за дълго в манастира. Той се стреми към уединение и съзерцание. След като се подвизава на различни места, се установява във високата и сурова планина Рила, наричана Рилската пустиня. Там се изявява като отшелник и праведник и основава манастир, който съществува повече от 1000 години. 

          Преди смъртта си Преподобният Йоан отива на пълно уединение, където написва своето „Завещание”. Почива сам на 18 август 946 година и е погребан в притвора на храма, в каменна гробница, която е запазена до днес. Около 980 година нетленните му мощи, по негово откровение, са извадени и пренесени в град Средец (София). Предполага се, че тогава е направена канонизацията на Св. Йоан.      

          През 1183 г. унгарският крал Бела III, при война с Византия, завладява Средец и отнася мощите на Св. Йоан в своята столица Гран (Остергом). Там, според житието на Св. Йоан, написано от патриарх Евтимий Търновски, „католическият епископ на града не идва на поклонението пред мощите и казва: „Аз много добре зная всички светци и никъде не намирам тогова със светците!” и веднага Божият праведен съд наложи юзда на езика му и той онемя напълно… Когато се опомни и поразсъди за причината на своето онемяване, той разбра, че е пострадал поради неверието си в светеца. Затова бързо се завтече към ковчега на светеца и като го обля с горещи сълзи, прояви сърдечно съкрушение. А Божият угодник и във всичко Христов подражател Йоан не пожела дълго да го измъчва, а скоро развърза връзките на езика му и го направи да говори хубаво… Когато кралят узна всичко това го обхвана страх и ужас. Затова украси със злато и сребро ковчега на светеца, благоговейно целуна неговите мощи и с големи почести ги върна пак в Средец и ги положи в църквата на неговото име през 1187 година”.     

         От София – подир 200-годишно пребиваване тук българският цар Асен, пренася мощите на св. Йоан Рилски в своята столица Велико Търново в 1196 година. А след като България е завоювана от османците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите на обновения Рилски манастир пренасят светите мощи в своята обител в 1469 година, където те почиват и до сега.    .

         Наричан още приживе „ангел  господен” и „небесен жител”, св. Йоан Рилски е небесният покровител на България. Към името му неизменно се добавя Чудотворец – заради чудесата, извършвани от него – преди и след като напуща земния свят. До нас са достигнали 16 жития на светеца. Най-старото е от XII век – т.нар.„Народно (безименно) житие”. Изследователите предполагат, че е съществувало и по-старо, съставено скоро след смъртта на светеца. Литературните източници на „Народното житие” не са известни, но със сигурност то обединява битуващите по онова време предания за Рилския отшелник.

         Една от най-разпространените легенди рисува образа на св. Йоан Рилски, като безсребреник и чудотворец от ранга на самия Христос. Това е преданието за цар Петър Благочестиви и желанието му да види отшелника. Владетелят от години слушал разкази за чудесата на пустинника отец Иван. Отивайки в Средец (София), решава да продължи към планината Рила и да го намери. Царските пратеници, девет души, дълго търсили монаха. Открили го пред една пещера, казали му за какво са дошли. Той ги изслушал, а сетне им предложил да ги нагости. Имал съвсем малко твърд черен хляб и хората си помислили, че ще останат гладни. Подобно на Христос, който нахранил множеството с две риби и пет хляба, светецът направил така, че хлябът не само стигнал за всички, но се оказал и невероятно вкусен. Един от пратениците бил болен, но веднага оздравял. Върнали се при господаря си с грейнали лица, разказвали един през друг какво са чули и видели. Царят тръгнал сам да съзре почитаемия лик на стареца, но мястото било труднодостъпно и не успял. Отново изпратил вестоносци, а Йоан Рилски заръчал царят да отиде на върха и там да запали огън. „Всичко е от Бога възможно, а не от хората… Така ни е отредено да се видим” – се казвало в посланието. Монахът също запалил огън и огромен стълб се издигнал към небето. Гледайки дима на отсрещната страна, двамата прославили Бога и се поклонили един на друг. Царят изпратил чаша пълна със злато, свети Йоан приел само чашата, а златото върнал: В най-разпространения фолклорен вариант на тази история, владетелят изпратил голям товар с плодове, храна и много злато – Пустинникът приел плодовете, а златото върнал с думите: „Кажете на царя, че приемам плодовете, защото са храна за тялото, но връщам златото, защотото е отрова за душата”.

         Ролята на обединител и покровител на българите е една от чертите на фолклорния образ на св. Йоан. Както и способността да побеждава стихии и болести. В зависимост от фолклорната област, светецът бива назоваван различно – освен Иван се среща също Йован, Ован, Алия. Последното име, според учените загатва, че му се приписват свръхестествените способности на библейския пророк Свети Илия. На границата между реалност и мистика са неизброимите легенди за случаите на изцеление. Някои от тях са създадени през XX век, като са описани от Архимандрит Климент Рилец в книгата му „Чудесата на свети Ивана Рилски и чудотворната икона на Св. Богородица „Осеновица” в Рилския манастир”. Изданието излиза през 1946 г. по повод 1000-годишнината от блажената кончина на светеца. Разказани са различни легенди и предания, но тук се избира едно свидетелство от големия български етнограф Христо Вакарелски. В статия, цитирана от Архимандрит Климент, ученият предава своята лична история. В ранната си възраст боледувал често и нищо не помагало. Някой дал съвет на родителите му да го заведат при свети Ивана – т.е. в Рилския манастир. Взели те детето си, изнемощяло до крайност, натоварили го на талига и тръгнали към светата обител. Било срещу Малка Богородица. Замръкнали близо до манастира и спрели да пренощуват. Чудели се как ще отидат на сутринта с дете, което не може да направи дори и крачка от изнемощение. „Баба ми, незнаейки какво да направи от мъка, отсякла лескова тояжка , върнала се до огъня и ми я показала. Аз съм я взел, подпрял съм се на нея и съм проходил” – пише проф. Вакарелски. Майка му веднага направила дълбок поклон в посока на манастира: „Миличък свети Иване, ти ми подари детето! Миличък свети Иване, твое е детето!” Сторили оброк да го пратят с дарове като оздравее. Обещанието било изпълнено. Такива оброци има с хиляди у нашия народ, защото вярата у българина в чудотворната мощ  на Рилския свят чудотворец е голяма” – обобщава проф. Вакарелски.

          Забележителен документ е „Заветът” на св. Йоан Рилски към монасите в Рилската обител, но той с пълна сила се отнася не само за монашеската общност, а за всяко човешко общество. Част от него ще цитираме:                                        

           „…Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и годни да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение.      

          Ако ли пък, както казва великият наш отец и иночески наставник, преподобният Ефрем Сирски, всички започнете да желаете началничества и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат сред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздори и несъгласия, но на мир и съединение. Защото Той се моли към Бога и Отца и за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомисленни, именно тези и всички, които чрез тях вярват в Него и говори така: „Отче свети, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, като сме и Ние”. И другаде: „Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради техните думи, да бъдат всички единни”. Така и вие бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към Своите ученици: „Мир ви оставям, мир ви давам”… А сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий за наставник вместо мене, за когото вие всички свидетелствате, че е годен да ви управлява и според Бога и единомислено го избирате за началник, ако и да не желае, но поради послушание и смирение се повинува на вашето искане. А след това – когото Бог ви покаже. „Аз пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите прегрешения и да изпрося милост от Бога…             

         Аз смиреният и многогрешен Йоан първи жител на Рилската пустиня, подписвам със своята ръка и потвърждавам гореказаното”. 

         На 18 август, денят на Успението на Свети Йоан Рилски Чудотворец, патрон на българските миньори и работещите в минната промишленост, българската минна общественост чества своя професионален празник – Денят на миньора. Миньорите празнуват и на 19 октомври . Празникът се чества от 1903 г. , когато се откриват находищата на въглища  и се развиват „Мини Перник“. Вярва се, че беден човек сънувал Св. Йоан Рилски, който му показал къде да отиде да копае за въглища. Така е открито първото находище в Перник. От 1994 г. с Решение на Общинския съвет на Перник 19 октомври е определен за празник на града.  

          На 19 октомври е празникът на българските лекари и на Софийската духовна семинария. Денят на българския лекар се чества от 1996 г., когато Българският лекарски съюз избира св. Йоан Рилски за покровител на българските медици. 

                                                                                                              

                                                                                                                Йордан Колев.   

Политика за използване на личните данни и бисквитки при използване на сайта