За единадесета поредна година един европейски град се превърна в духовна столица на българите зад граница.
От 15 до 17 май 2026 г. Мюнхен бе домакин на XI издание на пътуващия събор „На мегдана на другата България“ – най-мащабното фолклорно събитие на българските общности извън пределите на родината, което тази година събра 120 фолклорни състава и индивидуални изпълнители от 21 държави в зала BMW Park.
Сред официалните гости на събитието бе изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова, която заедно с представители на агенцията участва както в откриването, така и в заключителната церемония на събора. Агенцията финансира самото събитие като целта е последователната институционална подкрепа към инициативи, които съхраняват българската идентичност, език и традиции сред нашите сънародници по света.
В приветствието си при откриването Райна Манджукова подчерта значението на форума не само като културно събитие, но и като символ на живата връзка между България и нейните общности зад граница.
„За единадесети пореден път един европейски град ще бъде български. Ще се чува българска реч, ще се пеят български песни, ще се играят български хора, а по улиците ще вървят хора с български носии. Какво повече може да се направи, за да покажем България на Европа?“
По време на заключителната церемония изпълнителният директор на ИАБЧ отправи емоционално послание към участниците и организаторите:
„Вие ми върнахте вярата, че българите можем да бъдем единни“, каза Райна Манджукова пред хилядите участници и гости на събора.
Тя акцентира и върху ролята на събора като двигател за развитие на българските фолклорни общности по света:
„Пътуващият събор „На мегдана на другата България“ има силата на лавина, защото тук има фолклорни състави, които са създадени именно след като са видели мегдана и са пожелали да станат мегданци.“
Особено впечатляващ акцент в тазгодишното издание бе рекордното международно участие – съборът събра български танцови и певчески формации от 21 държави, сред които Германия, Австрия, Франция, Испания, Великобритания, Нидерландия, САЩ и Канада. Това още веднъж потвърди, че инициативата отдавна е надраснала формата на фестивал и се е превърнала в глобална платформа за свързване на българските общности по света.
Важен момент от програмата бе и благотворителната кауза, подкрепена по време на събора. Част от инициативите и съпътстващите събития бяха насочени към набиране на средства и обществена подкрепа за значими обществени и социални каузи, което придаде на форума допълнително обществено измерение и показа, че българските общности в чужбина не само пазят традициите, но и действат солидарно.
Сред най-емоционалните моменти бе и символичното предаване на домакинството за следващото издание на събора. По традиция организаторите обявиха следващия домакин - Кипър, като по този начин продължиха пътуващата мисия на инициативата – всяка година нов европейски град да се превръща в център на българския дух, култура и общностност.
В словото си Райна Манджукова подчерта и по-широката мисия на българските общности зад граница:
„Вие не само пазите фолклора, вие пазите България и показвате нашата прекрасна страна из целия свят.“
Участието на Изпълнителната агенция за българите в чужбина в „На мегдана на другата България“ е част от дългосрочната политика на институцията за подкрепа на българските организации, неделни училища, културни центрове и инициативи, които работят за съхраняването на националното самосъзнание сред сънародниците ни по света.
През годините съборът се утвърди като пространство за среща между поколения българи, живеещи извън родината, и като мост между институциите в България и активните български общности в Европа и отвъд нея. Събитието показва, че българската култура не познава граници и че където има българи, има и жива връзка с традицията.
Тазгодишното издание в Мюнхен отново доказа, че „На мегдана на другата България“ е много повече от фолклорен фестивал – то е общност, принадлежност и празник на българския дух. А присъствието на Изпълнителната агенция за българите в чужбина е ясен знак, че българската държава стои до своите сънародници зад граница и подкрепя усилията им да пазят и предават българското на следващите поколения.
