На църковния празник Архангелов ден (8-ми ноември) се отбелязва и Деня на Западните покрайнини – Ден на единството между живеещите от двете страни на западната ни граница българи.

Западни покрайнини или по-малко използвано наименование Западни български покрайнини е политико-географски и исторически термин, утвърдил се в България след Първата световна война, за да обозначи териториите, откъснати от българската държава по силата на Ньойския мирен договор и присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци КСХС (от 1929 г. Кралство Югославия).

По-голямата част от тези територии (1545 кв. км) днес влиза в състава на Република  Сърбия и тя именно е известна като „Западни покрайнини“, а по-малката (1028 кв. км – Струмишко) – в Република Северна Македония.

Западните покрайнини са разположени на територията на днешна Република Сърбия – от сръбско-македонската граница до поречието на Тимок и Видинско, между западната българска граница според Берлинския конгрес 1878 г. и тази, прокарана според разпоредбите на Ньойския договор от 1919 г. На някои места – на северозапад от Трън и по билото на Стара планина от Берковско до Кулско – тези две гранични линии съвпадат, поради което територията на различните райони на Западните покрайнини не е непосредствено свързана.

Съгласно Ньойския договор от 1919 г. от Царство България са откъснати райони от следните околии: Кюстендилска (660.8 кв. км), близо половината от Царибродска (417.9 кв. км), Трънска (277.9 кв. км), Кулска (171.9 кв. км) и Видинска (16.7 кв. км). Общата площ на Западните покрайнини е малко над 1545 кв. километра с население 64 509 души. От него 54 758 са българи, 8 637 – власи, 549 – цигани и 127 – сърби. Това население живее в два града, три пазарни средища и 118 села. В откъснатите територии има 115 училища, 6 прогимназии и една гимназия, в които преподават 269 учители и учат 7 892 ученици. В Западните покрайнини има 45 български църкви.

Пак според мирния договор от Ньой е съставена международна комисия от френски, британски, японски, сръбски и български представители, която да определи граничната линия. Изпълнението на тази задача се оказва изключително трудно. Френският представител в международната комисия по очертаване на сръбско-българската граница полк. Ордьони признава, че „няма по-неестествена граница от тази, която игнорира всички географски и етнографски условия и затваря многохилядно население в лабиринт от безизходни клисури на изток от границата, а на запад – от непроходна крепост от планини“. Така се очертава наречена от журналистите „черната граница“. Тя разсича 25 български села — Груинци, Стрезимировци, Петачинци, Банкя, Врабча, Долна Невля, Ресен и др., като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, пътища, семейства, роднини и приятели.

В памет на мрачното събитие от 1920 г., 8 ноември е обявен за Ден на Западните български покрайнини. Повече от 100 години българите, останали отвъд „черната граница“  се борят и са пример за опазване на българския език и традиции.

Снимки: Интернет