Иван Станчов е роден на 1 април 1929 г. в гр. София. Той е син на Иван Димитров Станчов (1897-1972) и на Марион Мичъл Станчов (1903-1994). Има трима братя и три сестри. Семейството е принудено да емигрира от България през 1943г. по политически причини.

Завършва Университета Джорджтаун във Вашингтон, САЩ. Служи в Американската армия (в Българската рота в Германия). Работи за Ай Би Ем в Ню Йорк, Рио де Жанейро и Париж, където заема мениджърски постове в отделите за маркетингови проучвания и продажби. Вицепрезидент е на корпорациите ИТЕЛ и Сторидж Текнолъдж в Лондон.

През 1980г. започва самостоятелен бизнес, като основава компания, занимаваща се с информационни технологии – Креста Маркетинг.

След политическите и икономически промени в Централна и Източна Европа през 1990г. се завръща в България за пръв път след 47 години.

През 1991г. Иван Станчов е назначен за посланик на Република България във Великобритания и за първи български посланик в Република Ирландия. Връчва на кралица Елизабет акредитивните си писма, облечен в посланическия костюм на дядо си – Димитър Янев Станчов (1863-1940г.), също посланик във Великобритания (1908, 1922-1924г.), министър на външните работи (1906г.) и министър-председател на България (1907г.)

Посланик Иван Станчов е този, който възражда Българското училище към Посолството на България в Лондон – училище, което днес носи неговото име. 

Единствено ние носим името на съвременен възрожденец - чест, която задължава.

Иван Станчов бе преди всичко Благороден човек, който ни научи:

- да обичаме българската си принадлежност при всякакви обстоятелства;

- да не сме партийно-пристрастени, а да сме деятели за доброто на рода ни;

- да уважаваме хората заради техните качества, а не заради поста им;

- да разбираме аристократизма като широта на Духа, а не като аристократично потекло;

- да уважаваме другия, за да будим самите ние уважение….

Нека прочетем още веднъж неговите завети – Урок по история и човечност:

• „Всяко дете има право на щастливо детство! Нека го направим възможно!“
• „Нищо не започва с теб и не свършва с теб, но ти можеш да промениш нещо по пътя си.“
• „Трябва да имаме вяра в себе си. Ако не вярваме, нищо няма да направим“.
• „Може сами да прокарваме пътища на доброто. Много е приятно да помагаш на другия. Аз го правя за себе си.“
• „Изглежда трябва да се обърнем повече един към друг. И към тези малко, но толкова важни неща – взаимопомощ чрез нормално човешко общуване…Не ми се струва толкова тежко, нали?“
• „Промяната иска време. Всички ако работим единно, ще оправим нещата по-бързо. Хайде да видим как МОЖЕ да стане.”
• „За мен благотворителността е култура. Има жестове, които дават надежда. Благодарение на тях продължаваме напред.“
• „Най-важното за мен е равновесието в природата, в живота на човека, в отношенията между хората.“
• „Това е най-голямото признание – резултатите, които постигаме, защото те се измерват през развитието на нашите деца.“
• „Ако не вярваме – нищо няма да направим. България има нужда от много работа и много вяра.“
• „Аристократизъм?! За мен аристократ е човек, който е възпитан с другия. Аристокрация е контактът между хората – един човек ако уважава другия, това е аристократ. Това е за мен – да помагаш на другия, това е култура.“
• „Ако имаш един сън и ти си единственият, който го сънува, вероятно това ще остане сън, ако достатъчно хора го сънуват- ще стане реалност…Това ни трябва, трябват ни повече хора, българи, да сънуват, че тази България може да стане това, което трябва да е.“

С почит,

Снежина Мечева

преподавател и директор на БУ „Иван Станчов” от 1989 до 2023 г.

Почетен член на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ)

https://www.youtube.com/watch?v=oix_AN-W1s8&t=127s