АПОСТОЛ ВОЙВОДА – ЕНИДЖЕВАРДАРСКОТО СЛЪНЦЕ
02.08.2021

Апостол Петков Терзиев, известен като Апостол Боймички или Постол войвода, е български хайдутин и революционер. Започнал своята борба с Османската империя в края на 19 век като хайдутин, в 1897 г. Апостол войвода е привлечен от лидера на ВМОРО Дамян Груев и постепенно се превръща в основна фигура на организацията в Солунския революционен окръг.Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903г. и след него организира българската съпротива в района на Ениджевардарското езеро срещу новопоявилите се гръцки андартски чети. Името на Апостол става легендарно сред българското население - войводата е наречен с любов Ениджевардарското слънце  и е възпят приживе в десетки народни песни. Апостол войвода загива в 1911 г., отровен от гъркоманин. Роден е в голямото гевгелийско село Боймица (днес Аксиуполи, Гърция), дало името си на целия район между планината  Паяк,  р. Вардар  и  Ениджевардарското езеро - Боймия. Произхожда от стария хайдушки род Терзиеви. По-големият му брат Митре Терзиев е хайдутувал в Паяк, по-малкият му брат Тано Терзиев и братовчед му Андон Терзиев загиват като четници на ВМОРО, а според гръцки източници гъркоманският капитан, ренегатът Гоно Йотов му е първи братовчед. При представянето на информацията е използван юлианският календар (стар стил). Апостол Терзиев остава неграмотен и първоначално работи като кантонер по железопътната линия Солун-Скопие, но през 1892 г. излиза хайдутин и с брат си Тано и трима други четници хайдутува в Гевгелийско и Ениджевардарско по Паяк планина и в Ениджевардарското  езеро. По същото време в Боймията се появява и друга хайдушка чета - тази на Иванчо Карасулията. През 1897 г. Дамян Груев, един от ръководителите на ВМОРО, обикаля Боймията и се среща с Апостол войвода, Иванчо Карасулията и Спиро Карасулски и в същия ден свещеник Стамат Танчев покръщава тримата хайдути и те влизат като терористи в редовете на ВМОРО. След като извършват няколко убийства над предполагаеми шпиони, преследвани от властите на 15 септември 1897 г. Карасулията, Апостол Петков и Спиро Карасулски стават нелегални, като към тях по-късно се присъединява Христо Узунов от Куфалово. Войвода е Карасулията с подвойвода Апостол Петков, а малката чета е въоръжена от Аргир Манасиев в Смоквица. За кратко време четата, която действа в Дойранско, Гевгелийско и Ениджевардарско, всява страх у гъркоманите и турците в района. Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише:”Още със сформирането на тая малка нелегална група в нашия край, като мълния се разнесе по всички села в околията, че има революционна чета под воеведството на Иванчо Карасулски. Четата започна много тайно да обикаля организираните села. Навсякъде намираха отличен прием. Организираните членове във всички села, където отиваха гледаха на тях като на спасители от турската тирания. В тяхно лице виждаха герои, които са готови да жертвуват живота си за свободата на роба. По селата се надпреварваха кой да ги вземе у дома си”. През 1898 г. четата пленява богатия турчин Туран бей и взема 2000 турски лири откуп. Централният комитет успява да прибере откупа след дълги разправии, тъй като четата иска да го задържи за себе си, и според гевгелийския ръководител на ВМОРО Аргир Манасиев,  Карасулията и Апостол войвода губят доверието на ЦК. В края на юни 1898 г. четата се разделя на две, като Иванчо Карасулийски поема Гевгелийско, а Апостол Петков - Ениджевардарско, но и двамата продължават с хайдутлука, което не се одобрява от лидерите на ВМОРО. Даме Груев дори настоява за смъртна присъда, но на това се противопоставят гевгелийските и ениджевардарските ръководители и за да са стегне дисциплината, в района е изпратена четата на Михаил Апостолов. Апостол Петков стои в неговата чета до април 1900 г., след което се отделя със 7 души. За да си върнат доверието на ЦК в края на 1898 г. Карасулията и Апостол войвода получават задача да ликвидират околийския лекар грък  Димитриос Кивернидис, смятан за един от най-големите шпиони в Гевгелийско. Двамата убиват Кивернидис през ноември. Четата на Апостол войвода дава няколко сражения при селата Геракарци, Либяхово и Тушилово. На 8/22 март 1900 г., Апостол Петков с 14 четници отсяда в две къщи в родното му Боймица. Четата е предадена от гъркоманите от село Крива Ичо Пинчев и Туше Бакалов и още вечерта на 9/23 март е обградена от войска от Гевгели и Енидже Вардар и башибозук. След целодневно сражение на 10/24 март през нощта четата успява да се оттегли към Паяк. В сражението загиват братът на войводата Тано Петков, секретарят на четата Атанас Тодев и четникът Димитър Чавдаров, както и гъркоманският поп Никола Ринчев. Четниците Ичо Проичков (Пройчаков) и Мицо Метракулията са ранени, заловени и затворени в Еди куле, където Проичков умира. През лятото и есента на 1900 г. четата действа в Гевгелийско, като през този период има сведения за две сражения с османската войска - на 20 август и 2 септември при село Горгопик, Гевгелийско и на други места. По това време четата включва само 8 четници. В края на 1900 г Апостол заминава за България, за доставка на оръжие. През лятото на 1901 г. Апостол войвода провежда кампания срещу дерибействащите албанци пъдари, предупреждава цивилните агенти, че ще убива всеки албанец, който би дошъл да бъде пъдарин или да пасе овцете си в неговия район и убива няколко от тях. Апостол Петков получава нареждане от Централния комитет на ВМОРО на 17 юни 1902 г. да обезоръжи Иванчо Карасулийски, който е преминал към Върховния комитет и агитира за повдигане на въстание. Стига се до престрелки между двете чети, но благодарение на местното население войводите се помиряват в село Ливада, а на 28 юни 1902 г. водят сражение на Гъндач срещу османски аскер. По-късно Апостол Петков и Павле Кониковски обезоръжават върховистката чета на Атанас Орджанов. Апостол войвода изплита здрава революционна мрежа в Ениджевардарско и Гевгелийско и става организационен войвода, истински защитник на българщината в региона, заради което печели и народното признание с прозвището си Ениджевардарското слънце. Христо Силянов пише:”Населението така се привърза към своя войвода-баща, че му посвети не една песен и го укичи с най-изразителното име – Ениджевардарското слънце – слънце, което прорязва с лъчите си мрака на неговата робска неволя и стопля сърцето му със сладка надежда.”Апостол успява да привлече към организацията и повечето българи гъркомани от областта, които постепенно изоставят каузата на елинизма и приемат върховенството на Българската екзархия. Към 1903 г. гъркомани остават единствено в  Гумендже и в селата Крива и Петрово. Налага сериозна дисциплина в района си като често провинилите се наказват със смърт. Намесва се в бита на населението и забранява скъпите сватби и чеизи, отделно организира такива по своя преценка и събира данък от бубарството. Също нарежда бойкот на гръцките и турските търговци в Енидже Вардар и в Гумендже през септември 1905 г., докато града не напусне гръцкия лекар Ангелос Сакелариу, който е и лидер на гръцкия комитет. Вследствие градския пазар е затворен, а българските, гръцките и турските търговци търпят големи загуби. При лошо отношение спрямо местните българи Апостол войвода редовно изпраща заплашителни писма до собствениците на чифлици, каймакамина и мюдюрите в казата. През 1905 г. изпраща писмо до българския екзарх  Йосиф I , в което заплашва да убие председателя на българската екзархийска църковната община в Енидже Вардар Никола Шкутов:”Ясъ се чудам защо го държите тоя лъжливъ и страхливъ председателъ, кога цалъ народъ не го сака и ако вие не го дигнете отъ тука като куче ке го убиямъ. Цалувам вашата света десница и оставам съ почитание ваше чедо во Христа Апостолъ войвода.” Апостол войвода доразвива в Ениджевардарското езеро мрежата от наколни колиби, които служат като убежище на четата му и край които води много сражения. Ениджевардарско е разделено на четири пункта, като за началници Апостол назначава Захари Гьорев, Стоян Янъков, Трайо Петков и Ичко Гошков.

Знаме ушито от учителката Мария Капитанчева през зимата на 1903 г. по указание на Апостол Петков. На 20 юли 1903 г. в село Корнишор, пред него се заклеват 250 четници от Енидже-Вардарскте чети на Апостол Петков, Иванчо Карасулията и Кръстьо Асенов. След въстанието знамето е спасено от отец Димитър Джутев от българската църква „Св. Св. Кирил и Методий” в селото. Потомката на българи от Егейска Македония Анка Николова Хикимова – Колакова го предава през 2014 г. в НВИМ.

Въпреки слабото въоръжение на четниците в Ениджевардарско, околията под командването на Апостол войвода участва активно в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Апостол войвода разпределя задачите на районните ръководители. На Илинден в село Корнишор кукушката чета на Кръстю Асенов и ениджевардарските чети на Апостол войвода и  Иван Карасулията се обединяват и пред 250 четници става освещаването на знамето.  На 18 юли Сава Михайлов  и Аргир Манасиев заедно с милиционери от Боймица вдигат във въздуха моста на Вардар при Гевгели. На 19 юли пунктовият началник на Грубевския район  Захари Гьорев с 20 души от селската милиция прекъсват телеграфните жици и събарят телеграфните стълбове на предварително указаните места. На 30 юли Апостол настъпва към Крива, убива няколко гъркомани, заподозрени в шпионаж, и запалва къщите им.  Също иска да нападне намиращия се там османски гарнизон, но предупредени от местни гъркомани, войниците се прибират в Гумендже. Четата на Апостол настъпва към града и се разполага на височините Бялата пръст над него. В града са изпратени атентатори, като само един успява да взриви бомба, която обаче предизвиква паника сред войската. Четата на Апостол обстрелва града и се оттегля в Паяк. Апостол войвода разделя голямата си чета на няколко отряда. На 9 септември отрядът от 63 четници, на който той е войвода,  влиза в сражение в полето със 110 войници край село Рамна, в което загиват един четник и един войник. След четири дни, на 12 септември четите на Апостол, Иванчо Карасулията и кукушката чета на Гоце Нисторов, общо 103 души, се сражават на връх Гъндач в Паяк с 1 200 османски войници. На 14 септември Апостол с шестима души води сражение при Гола чука над Крива, с 80 души войници, в което загиват двама четника и четирима войници. На 13 октомври четите на Апостол, Иванчо Карасулията и Трайко Гьотов в голямо сражение разбиват изпратените срещу тях пехота и кавалерия, събрани от Гевгели, Енидже Вардар и Гумендже. След въстанието Апостол Петков заминава в България, но още през февруари 1904 г. се връща в Македония и подема наново революционната борба, като освен срещу османската власт се сражава и срещу новопоявилата се гръцката въоръжена пропаганда в района на Ениджевардарското езеро.  Апостол се връща в Македония, но на 1 март 1905 г. четите на Апостол Петков и Сава Михайлов са обкръжени при гевгелийското село Смол от османска войска и башибозук. След 5 часово кръвопролитно сражение загиват 40 четници, като войводата Сава Михайлов се самоубива. Спасява се само раненият в петата Апостол войвода с неговия четник Илия Личев. Прехвърлят се в Ениджевардарското езеро, след което в Арджанското езеро. Османското правителство награждава всички участници в сражението с медали, повишения и пари поради грешната информация, че Апостол Петков е убит. Но Апостол войвода бързо възстановява четата си и още през същата пролет дава голямо „морско“ сражение на османската войска и на гръцките андарти в Ениджевардарското езеро. Същата година изпраща заплашително писмо до патриаршистките жители на Гумендже да преминат към Българската екзархия.  В същата година вътрешната организация изпада в криза и единствено на собствените сили на Лука Иванов, Кара Ташо, Христо Аргиров, Апостол войвода, Вани Къчов е одържан фронтът срещу гръцките андарти в Централна Македония. В 1906 г. организационните чети под ръководството на Апостол войвода дават многобройни сражения на андартите под командата на капитаните Акритас, АграсНикифорос и други, които действат съвместно с османските власти. В края на 1906г. след неуспешните нападения над Жервохор от страна на Телос Аграс и капитан Пелас андартите почти са прогонени от Ениджевардарското езеро, но с османска помощ до края на годината си връщат позициите. В едно от тези сражения капитан Аграс е заловен и обесен край село Владово (днес Аграс). Османското издание „Кореспонденц бюро” от 21 юни 1907 г. пише по въпроса: „Преди 14 дена е станало едно важно сражение при Владово, Воденска кааза, Солунски вилает; едвам сега станаха известни някои подробности. Гръцката чета от 18 души била нападната от една по-силна българска чета. Трима гърци паднали убити, остатъкът бил пленен. Петима от тях били изтезавани и убити, а други двама, между които и войводата на четата Акритас или Аграс, гръцки офицер, родом от Навплион, са били обесени. Останалите 8 души съ били освободени, като им е било внушено да не забравят тая случка, а да я разказват на други. Върху труповете са били намерени бележки, подписани от българския войвода Апостол, със следното съдържание: „В тая местност се говори само български и турски; всички, които разпространяват тук гръцкия език ще споделят същата участ”. След неуспехите си в ликвидирането на Апостол войвода, османската власт се опитва да накара войводата да се откаже от революционното дело с подкупи, а гръцкият консул в Солун Ламброс Коромилас се опитва да го привлече на гръцка страна. Голямата роля на Апостол войвода в съпротивата срещу андартския натиск се признава и от неговите гръцки противници. През 20-те години гръцката писателка Пинелопи Делта пише в романа си В тайните на блатото“, който описва борбата на гръцките андарти срещу общия им с турците враг - българина, и който според Христо Силянов е нещо като „евангелие на българоненавистничеството:”Апостол Петков беше най-страшният архикомитаджия – вездесъщ, замесен във всички убийства. Но никой не можеше да го залови дори да го срещне. Той беше невидимият демон, който се чувствуваше навсякъде, но не се виждаше никъде”. През 1906 г. американският журналист Алберт Сониксен заедно с воденския войвода Лука Иванов посещава Апостол войвода в Ениджевардарското езеро и оставя колоритен разказ за живота на харамията в книгата си „Изповедта на един македонски четник“ – Той пише:”Първият, който скочи на брега, беше лек, мургав човек на средна възраст, с бели, албански тесни, опнати потури, с широки ръкави риза, въоръжен не само с манлихера и наган, но и с кама със сребърна дръжка, увиснала на неговия патрондаш. И да не го познавах, щях да налучкам кой е, защото неговите портрети висяха във всички кръчми на България, тъкмо в тези комитски дрехи… Апостол беше македонският Робин Худ. Тринадесет години той бе носил оръжие. Оше преди Дамян Груев да организира прочутия Централен комитет, Апостол бе кръстосвал планините. Той бе от ония фантастични герои, които се явяват сред потъпканите народи през всичките полуварварски периоди на историята и чиито подвизи са възпявани от народите. Те са се въодушевявали едничко от идеята за смърт и разрушения, първият инстинкт на първичните, непросветени хора. Когато се създала революционната организация с програма за обща дейност, Апостол войвода, в различие от мнозина свои колеги от разните части на страната, предложил услугите си, въпреки всички ограничения, които е трябвало да понесе поради дисциплината в тази организация, да се отказва от плячката си и да слуша заповедите на анемичните градски учители”. През март 1907 г. Апостол Петков събира всички десетници, ръководители и куриери от Ениджевардарско на среща в Геркарци, на която дава важни указания и разпореждания за борбата с гръцката пропаганда. През ноември 1907 г. четата на Апостол войвода води сражение с андартската чета на Лазар Доямов в село Крива. Славата на Апостол войвода стига и до Цариград, където се носят най-различни невероятни слухове за страшния рушител на  Османската държава. В очите на султан Абдул Хамид II Апостол войвода започва да олицетворява цялата революционна организация и той изпраща лично своя роднина Ахмед Кемал бей да преговаря с войводата, който му предлага 20 000 лири, за да се откаже от борбата. През пролетта на 1907 г. натискът на османската войска в Ениждевардарското езеро се засилва. Край езерото е струпана няколко-хилядна войска, кавалерия, артилерия и обковани с желязо лодки. След масов артилерийски обстрел Апостол Петков и четниците му се изтеглят към Паяк планина. Четата временно се разпръсква, а до Младотурския преврат от 1908 г. Апостол войвода се намира в околността на Горгопик. В свой доклад до атинския комитет от 22 ноември 1909 г. Гоно Йотов потвърждава, че в акцията са участвали и гръцки андарти: „В началото на май [1907]се разбрах с капитан Никифорос Георгиос Пападопулос за една обща операция срещу многобройна чета на комитаджиите. От страна на Гоно Йота връзка с капитан Никофорос беше Дино Вудрислис, член на групата и негов братовчед. От страна на Никофорос дойде критянина Григорис. Българските позиции бяха атакувани едновременно и от турски войски. В тази атака бяха убити 14 комити и пленени трима.” След Младотурския преврат Апостол войвода пристига на файтон в Енидже Вардар и е официално посрещнат в града. Легализира се и се установява в Енидже Вардар, където става лидер на Съюза на българските конституционни клубове. Между 21-25 юли 1908 г. се среща с Енвер бей в Солун и обвинява ениджевардарския каймакамин във фаворизиране на андартските чети, заради което дълго време отказва да разоръжи четата си.  Председателят на местната българска община Тома Николов пише:”Беше се настанил в една къща всред българската махала, заедно със своите четници, и се държеше като бег с всичките му салтанати. Той пак, както преди Хуриета, налагаше данък на населението, и около себе си държеше районните войводи, наречени десетари, пращаше ги по селата да изпълняват неговите нареждания. Самият Апостол носеше револвер с копринен шнур и сребърни кьостеци на часовника. В града беше основан конституционен клуб под хпредседателството на учителя Димитър Лешников, родом от същия град, много буден човек и със силно развито патриотично чувство. Формално той беше председател, но фактически всичко дирижираше Апостол войвода. Къщата на лоследния приличаше на правителствено учреждение. Всички селяни, пък и някои граждани, за каквато и да било работа първо се съветваха с него, а после се отнасяха до властта… Той се държеше почти като каймакамин и се смяташе равен нему. Когато излизаше от града на път за някое село, пътуваше с комфортно оседлан кон, придружен от няколко конни четници. Из улиците на града също се движеше с охрана от няколко четници. Той даже почна да се меси и налага в работите на църковно-училищната община… … зимно време и през празниците навсякъде се слушат революционни песни, главно песента за Апостол войвода. Песните се пееха във всички махали, придружени с тъпани и гайди, като ги слушах, изпитвах голямо удоволствие и бях във възторг.” След промяната на младотурската политика към бившите революционери, убийството на Дзоле Стойчев и бягството на Гьорче Петров в България, от страх да не бъде предателски убит, Апостол Петков също забягва в България. На 4 май 1910 г. войводата участва в основаването на Българската народна македоно-одринска революционна организация и е избран за член на Главния ѝ комитет. На 29 юни навлиза отново с чета в Македония заедно с войводите  Ичко ДимитровХристо Чернопеев и Въндо Гьошев и подновява нелегалната си революционна дейност. На 2 август 1911 г. Апостол войвода заедно с войводите Георги Мучитанов Касапчето и Васил Пуфката загиват в ениджевардарското село Крушари (днес Абелиес, Гърция). Бившият четник и секретар на четата Тодор Чифтеов ги отравя в дома си,  след което телата им са пренесени между лозята и старите гробища и е инсценирано сражение с турския аскер. По-късно телата на тримата са пренесени в Енидже Вардар, където са разпознати и погребани. След смъртта на Апостол войвода ръководител на Солунския революционен окръг става войводата Ичко Димитров, който за наказание запалва къщата на Тодор Чифтеов. Апостол войвода оставя дъщеря в София, която умира в бедност. В разказа си „Пирин“ от книгата „Те победиха“ Йордан Йовков описва Апостол Петков Ениджевардарското слънце така:”… тоя легендарен войвода, всичкото възхищение и любов към когото е тъй силно изразено в това име, което му е дал народът… Ениджевардарското слънце.” Апостол войвода е герой в трисерийния български филм „Мера според мера“ - последната роля на големия български актьор Григор Вачков. В различни населени места на България (София, Пловдив, Равда) има улици на името на Апостол Петков, но не и негов паметник, а македонски дружества в Асеновградско,  Несебър  и други са носили или носят неговото име. За Апостол войвода има множество народни песни. Романът „Гласовете ви чувам“ на Димитър Талев започва с песен за Апостол войвода.

                                                                                                  Йордан Колев

Политика за използване на личните данни и бисквитки при използване на сайта