185 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО И 149 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
18.02.2022

На 18 юли 1837 г. в град Карлово е роден Васил Иванов Кунчев, заслужил още приживе доверието и признанието на българския народ. Много родолюбиви българи са се борили и загинали за свободата на Oтечеството, но Васил Левски се откроява над всички, той е Апостолът на българската свобода. Със слово и дело, със своя личен пример той става знаме и упование на своя народ. Монах, четник, революционер, създател и ръководител на Вътрешната революционна организация (ВРО). Революционният му път тръгва „от 1861-во лето”, продължава в Първа и Втора Българска легия в Белград, знаменосец е на четата на Панайот Хитов през 1867 г., а от 1868-69 г. търси нови пътища за освобождението на Отечеството. Левски е съучредител на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и създател на ВРО в Ловеч през 1871 и 1872 г. Той пише: „Аз съм посветил себе си на отечеството си... да му служа до смърт и да работя по народната воля”. В резултат на Апостолската му дейност българската земя е покрита със стотици тайни революционни комитети.

             С организираната от Левски комитетска мрежа и активна революционна дейност, само за няколко години българският народ се преобразява. На мястото на покорната рая вече има друг народ, готов да извоюва и заслужи свободата си. Възприет е призивът на Апостола, който през 1871 г. пише: „И ние сме хора и искаме да живеем човешки:да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там, дето живее българинът в България, Тракия и Македония”.Той остава верен на завета на Г.С. Раковски „Нека никой не чака от другиго да го овободи. Нашата свобода от нас зависи”. В дописка на Левски до в. „Свобода” четем: „И ний Българите от отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към чиовечеството и свободата? Всекидневните ни убийства, потурчвания на невръстните ни грабнати деца от турчена, обезчестяванието на девойките ни и на жените ни се от турчена, секидневно оплаквание е било с кръвави сълзи пред европейските консули. На нашия предрезнал глас, никакъв одзив, от никъде помощ,а напротив стават учители против наз. Тогава де остава тяхното образование и човечество?... а, и се тъй ли ще им плачем и да се надявами на техните лъжи? Не: наместо сълзи, сега леем куршуми...”.

           Левски е един от най-оригиналните, изтъкнати и признати идеолози на българската национална революция. В своя пръв и единствен автобиографичен опит, писан в 1868 г. в Белград, Левски пише:”Не щях да съм турски и никакъв раб”. За него СВОБОДАТА – на всички нива, за себе си, за близките, за собствения народ и общочовешката свобода - е най-висшата ценност, за която си струва да бъде пожертван дори животът. В свое писмо от 6.10.1871 г. той пише: „Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности. Днес всеки притеснен и потиснат, всеки, комуто тежат робските синджири на врата и който носи жалостното и срамно име роб, е напънал всичките си сили – и нравствени и физически – и търси случай да отърси от себе си по какъвто и начин да би било робското тегло, да разкъса робските вериги и да отстрани далеч от себе си името роб. [Всеки] иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа, [всеки] иска да бъде човек.“ За Апостола да бъдеш човек означава преди всичко да бъдеш свободен.

           Друга изключителна политическа ценност за Апостола е СПРАВЕДЛИВОСТТА.

В същото писмо Левски пише:”Но и ние търсим случай да разкъсаме робските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградем храма на първата свобода и да дадем всекиму своето”. От думите му, че революционното дело на българите цели да постигне свобода и да „дадем всекиму своето“ много добре се разбира, че той говори за възстановяване на естествения обществен ред, в който свободата, живота и собствеността на всеки един човек са уважавани и не бива да му бъдат отнемани. Не се търсят привилегии за българите или отмъщение на турците, търси се справедливост за всички. Политическите ценности на Левски и неговото виждане за бъдещ политико-социален строй в България, са най-ясно изразени в „Нареда на работниците за освобождение на българския народ“ от устава на БРЦК:

”П о д б у д а. Тиранството, безчовещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров.

Ц е л. С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв [са] откупили, в което днес безчовечно беснеят турскитекеседжии и еничери и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода. И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи”. Най-съществено е разграничението между турската държавна власт и турския народ. Защото според Левски, в новата република, „българи, турци и евреи ще бъдат равноправни във всяко отношение”. Той пояснява, че неговата борба не е срещу турския народ, а срещу тираничната власт на османската държава. В своето виждане за бъдещата българска република Апостолът включва всички етноси, включително турския, като равноправни с българския. В друго свое писмо от 10.05.1871 г., той е още по-категоричен: ”В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони... и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е... Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, ни[то] вярата му, а – царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и сами[те] тур[ци]. Левски завършва писмото си с думите: „В Българско не ще има цар, а „народно управление” и „всекиму своето”. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република”. Левски отново заявява - „всекиму своето“ - и най-важни са свободата и равнопоставеността пред закона на всички както българи, така и турци, като основополагащи за новата българска република. Равенството пред закона е ключово за Апостола и се разбира от него като основа на всяка справедлива република, съставена от свободни граждани. В дописка до в-к „Свобода“, публикувана на 13.02.1871 г., Левски отново засяга равноправието: „И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът - в България, Тракия [и] Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, [те] ще бъдат равноправни с българина във всичко”. [Трябва] да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно.”

           Много е важно добре да се запомнят тези думи и виждания на Апостола върху „съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности“ като цел, която ще бъде осъществена в новата българска република. Както се  вижда от неговите писма, най-висшите политически ценности са свобода, справедливост и равноправие не само за българи, но и за турци и всички останали. Като за Апостола, държавната форма на управление, която до най-голяма степен изповядва и защитава тези ценности е демократичната република.

Левски е не само български, но и деец от балкански мащаб – неговата дейност и съдба се сливат с усилията на всички борци срещу Османската тиранична империя, за премахване на остатъците от феодализма и абсолютизма в Югоизточна Европа. В този смисъл Апостолът на българската свобода е не само български национален герой и идеал, но и борец за осъществяване на Европейските идеи за свобода и държавност на Балканите, радетел за равноправието, братството и единството на Европейските народи.

Отбелязвайки датите на неговото рождение и на неговата гибел ние разбираме, че Левски ни е нужен и днес, за да премисляме миналото и настоящето. Нужна ни е неговата чиста вяра и неподкупна съвест, като днешна философска и политическа истина. Последните думи, в изповедта на Апостола са били: „Всичко, което сторих, сторих го за Отечеството!”  

Най-добрият начин да почетем най-великия герой на нашата история е да помним за какви ценности, за каква мечта, за какво бъдеще е умрял Левски…и да го осъществим и съхраним.

                                                                    

                                                                            Йордан Колев

Политика за използване на личните данни и бисквитки при използване на сайта