105 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ЮЖНА ДОБРУДЖА 1916 г.
08.09.2021

На 1 август 1914 г. избухва Първата световна война. България още не е изживяла последиците от погрома през 1913 г. Цялото общество е в състояние на покруса от Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. Този договор не само за пореден път разкъсва българското етническо землище, но и изолира България от всички съседи. Букурещкият договор е антибългарски, той обединява съседните държави заграбили български земи в Македония, Тракия и Южна Добруджа.

        Двете коалиции, Тройният съюз и Антантата, се стремят да привлекат България на своя страна, поради нейното стратегическо положение и боеспособна армия. Обещанията на Тройния съюз са по-щедри: германците обещават почти цяла Македония и Южна Добруджа и малка поправка на българо-турската граница. Антантата гарантира само Източна Тракия до линията Мидия-Енос и безспорната зона в Македония, като за останалите заграбени територии се предвиждат преговори с Гърция, Сърбия и Румъния и то след края на войната. По-сигурните и категорични обещания на Централните сили, че Македония и евентуално Добруджа ще бъдат български надделяват. Премълчава се обаче и един друг мотив за включването на България в този блок, който русофилската историография десетилетия наред пропуска да изложи. В своя статия, в „Берлинер тагеблат” от 20.11.1915г., българският пълномощен министър в Германия и бивш русофил Димитър Ризов отбелязва: ”Направената в началото на войната декларация на Русия, че руската империя трябва да владее Цариград и Дарданелите и да превърне Черно море в руско море, беше изтълкувана от всеки здравомислещ българин като декрларация, която ще доведе България под руско васалство. Русия може да се задържи на Дарданелите, само ако владее военно и морално над Балканите и над българите, а това е равносилно на национално и политическо самоубийство на България.Всичко това естествено допринася немалко за определяне на сегашното поведение на България през настоящия европейски конфликт”.

        На 6.09.1915 г. в гр. Плес, Австро-Унгария е подписан съюзният договор,  придружен с военна конвенция и отделна конвенция с Турция (в София).  На 14.10.1915 г. България обявява война на Сърбия, с което влиза в Първата световна война. Едва на 17.08.1916 г. в Букурещ се подписва Конвенция между Румъния и Антантата срещу бъдещи териториални придобивки и военна помощ. На 30.08.1916 г. румънският дипломат в София съобщава на външното ни министерство, че Кралството обявява война на България. На 2.09.1916 г. България обявява война на Румъния. В Манифеста на цар Фердинанд се казва, че тя има за цел „да срази коварния съсед, да осигури постигнатото столкова жиртви обединение на българския народ и да освободи от робство нашите братя в Добруджа”. Войната се възприема от българите като акт на възмездие, за войната през лятото на 1913 г., когато Кралство Румъния заграбва Южна Добруджа, потвърдено с решенията на Букурещкия договор от 28.07.1913 г.

       На 31.08.1916 г. по границата с Румъния в Добруджа се разполага, готова за настъпление 3-та Българска армия, командвана от ген. Стефан Тошев. В нейния състав са 1-ва пехотна Софийска дивизия, 4-та пехотна Преславска дивизия, бригада от 6-та пехотна Бдинска дивизия (35-ти и 36-ти пехотен полк) и Конната дивизия командвана от ген. Иван Колев. Според плана за настъпление главният удар е насочен към превърнатия в силна крепост Тутракан.

       Противници на 3-та Българска армия са румънските войски и Руският корпус на ген. Андрей Зайончковски – две пехотни и 1 кавалерийска дивизия с численост 40 000 души. По-късно 19-та румънска дивизия, разположена в Добрич, преминава под командване на руския генерал и т.нар. Източен корпус става сериозен противник на нашата 3-та армия.

       Българската групировка, която атакува Тутракан, включва 4-та Преславска, 1-ва Софийска и смесения отряд на майор Хамерщайн от 5 български и 1 германска дружина. Другата част от 3-та армия в състав 6-та Бдинска дивизия и силите на Варненския укрепен пункт действа в десния участък от фронта за настъпление на армията срещу Добрич. Между тях Конната дивизия покрива междината от 90-100 км. Служейки за връзка между пехотните дивизии и за посрещане, възпрепятстване или борба с подхождащи свежи сили на противника. Конната дивизия е в състав 16 ескадрона, усилена с пехотни части, артилерия, колоездачи и много конни и пехотни картечни ескадрони.

       На 2.09.1916 г. Конната дивизия завзема Куртбунар (дн.Тервел). След двучасов бой румънската дружина е разбита и 165 румънци са пленени. На следващия ден Конната дивизия завзема с бой с. Кочмар и връзките между румънските войски в Добрич и Силистра са прекъснати. На бойното поле румънците оставят над 600 убити, сред които 4 офицери и повече от 700 войници. При с. Карапелит другите части на ген. Колев разгромяват главните румънски сили и подкрепящите ги руски кавалеристи. Победата на българската конница открива пътя за настъпление към Тутракан. Българите доказват, че с лекота разгромяват крупни части от окупационната румънска армия в Добруджа, но и умеят да се бият и категорично да побеждават считаната за всемогъща руска казашка конница. Победите на българската конница и овладяването на с. Баладжа предизвикват паника сред разположената в Добрич 19-та пехотна Румънска дивизия, която без бой още привечер на 3 септември го напуска. Градът е освободен на 4.09.1916 г. от „Варненските войски” на ген. Тодор Кантарджиев.

       Още на 2.09.1916 г. българо-германските сили достигат крепостта Тутракан. Те веднага влизат в бой. До вечерта на първия ден румънците изоставят почти цялата си подготвителна линия на защита и се прехвърлят на основната (втора) защитна линия. На 3 септември ген. Тошев издава заповед за нападение на крепостта на следващия ден. Денят преминава в подготовка за нападението. Междувременно в Тутракан, през Дунава, гарнизона получава подкрепления. Решителните сражения са на 5 септември. В ранния следобед всички укрепления на основната защитна линия в Сектор II вече са превзети. Румънският 79-ти полк, който защищава секгора е на практика унищожен. Той остава с 400 души, след като 3 000 войници и 46 офицери са убити или ранени. Към вечерта на 5 септември цялата основна защитна линия, заедно с цялата неподвижна част от мобилната румънска артилерия, са овладени. На 6 септември сраженията продължават и следобед румънският гарнизон се предава. Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската войска пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на Южна Добруджа. Тутраканската битка е известна и като „Тутраканска епопея”. В сраженията загиват 8 000 души, от които 1 800 българи.

       Докато българите щурмуват Тутраканската крепост, руснаците решават да нанесат контраудар към Добрич. Корпусът на ген. Зайончковски се предвижва към града. Там на 5,6 и 7 септември се водят жестоки кръвопролитни боеве, влезли в нашата история като „Добричка епопея”. От разузнавателните разезди и от първите руски пленници става ясно, че към Курт бунар и Бей бунар се предвижва цяла руска дивизия в състав от 5 полка от по 6 ескадрона, представляваща два пъти повече от българската Конна дивизия. Военният сблъсък с руснаците е очакван с тревога в Щаба на третата армия. Офицерите се опасяват, че някои от българските войници няма да вдигнат оръжие срещу бившите освободители. Но българските войници гледат на Добруджа като на своя земя, а на русите и румънците като завоеватели. За да предотврати русофилски прояви в кавалерията, ген. Иван Колев допълнително мотивира войниците си, като набляга на родолюбието и дълга към Родината: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним като всеки враг, който пречи на обединението на България!”. На 5 септември при Добрич започват кръвопролитни боеве. Малочислените защитници на града отблъскват успешно масираните атаки на руската кавалерия и румънската пехота. В нощта срещу 6 септември по ж.п. линията Девня-Добрич пристигат първите български подкрепления, но силите продължават да са неравни. На 6 септември пада Тутракан и това се отразява на хода на сраженията при Добрич. Румънското командване издава заповед корпусът на ген. Зайончковски да прекрати битката и да се оттегли на север. Но след това е изпратена втора заповед, отменяща първата. Генералът решава да атакува града на 7 септември. Сутринта със 61-ва руска дивизия и Сърбо-Хърватската доброволческа дивизия се стига до най-критичните боеве за Добрич. Решаваща за изхода на битката се оказва намесата на Конната дивизия на ген. Иван Колев. Талантливият военачалник преценява, че загубата на Добрич ще открие път на противника към Варна, а това би имало непоправими последици за боевете на Добруджанския фронт. В късния следобед на 7 септември Конната дивизия, по своя инициатива, стоварва изненадващ и мощен флангов удар върху сърбо-хърватската дивизия, която започва да отстъпва. Паника и безредие обхваща и противниковите сили пред фронта на Варненските войници. Претърпели сериозни загуби, те се оттеглят в пълен безпорядък далеч на север.

      С успешното приключване на боевете от Добричката епопея е провален планът на румънското командване за настъпление към Варна и пренасяне бойните действия на българска територия. Същевременно сраженията край Добрич ангажират многократно превъзхождащ по численост противник – обстоятелство, което облекчава действията на българските войски при Тутракан. Успехът при Добрич и овладяването на силната Тутраканска крепост позволяват на частите на 3-та армия без бой да освободят Силистра на 9 септември. За малко повече от седмица е освободена цялата Южна Добруджа, заграбена от Румъния през 1913 г.

 

                                                                                                      Йордан Колев.

Политика за използване на личните данни и бисквитки при използване на сайта