Държавна агенция за българите в чужбина
ПРАВИЛНИК
за дейността на Държавната агенция за българите в чужбина по издаване на удостоверения за български произход утвърден със Заповед № 34/14.09.2020 г. на и.д. Председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
Чл. 1. (1) Настоящият правилник регламентира условията и реда за издаване на удостоверения за български произход, както и организацията и контрола на дейността по издаването им.
(2) Правилникът се прилага, доколкото в закон или подзаконов нормативен акт не е предвидено друго.
(3) При осъществяване на дейността си Държавната агенция за българите в чужбина (Агенцията) осигурява съдействие и информация на гражданите в съответствие с изискванията на чл. 28 от Административнопроцесуалния кодекс, чл. 15 и сл. от Наредбата за административното обслужване, приета с ПМС № 246 от 13.09.2006 г. и чл. 13 от Закона за електронното управление.
Чл. 2. Удостоверенията за български произход, издадени от Агенцията, се използват от заинтересованото лице в:
Чл. 3. Дейността по удостоверяване на български произход се извършва от председателя, главния секретар, Дирекция „Български общности и информационна дейност“ на Агенцията и служители от Дирекция "Финансово-стопански дейности и административно-правно обслужване", работещи в Центъра за административно обслужване на Агенцията.
Чл. 4. (1) Председателят на Агенцията издава удостоверения за български произход на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за българите, живеещи извън Република България и чл. 15, ал. 2 от Закона за българското гражданство.
(2) Председателят на Агенцията ръководи, координира и контролира цялостно дейността по издаване на удостоверения за български произход.
(3) Председателят може да делегира на заместник-председателя на Агенцията правомощия, свързани с дейността по удостоверяване на български произход, които не са от неговата изключителна компетентност.
Чл. 5. (1) Главният секретар на Агенцията осъществява оперативното ръководство, координация и текущия контрол на дейността по издаване на удостоверения за български произход.
(2) Главният секретар съгласува становищата на служителите от Дирекция „Български общности и информационна дейност“ относно издаването на удостоверение за български произход.
Чл. 6. Специализираната администрация на Агенцията е организирана в Дирекция „Български общности и информационна дейност“. Дирекция „Български общности и информационна дейност“ подпомага и осигурява осъществяването на правомощията на председателя на Агенцията. Служителите от Дирекция „Български общности и информационна дейност“ дават становища относно наличие на предпоставките за издаване на удостоверение за български произход.
Чл. 7. В производството по издаване на удостоверение за български произход заинтересованите лица контактуват с Агенцията чрез центъра за административно обслужване, находящ се във фоайето на сградата на Агенцията на адрес: гр. София, бул. „Дондуков“ № 2А, чрез официалната интернет страница на Агенцията на електронен адрес https://www.aba.government.bg/ или чрез консулските представителства на Република България.
Чл. 8. Производството по издаване на удостоверение за български произход започва по инициатива на заявител, които има интерес да получи удостоверение, за да го използва в някое от производствата, посочени в чл. 2 от настоящия правилник.
Чл. 9. (1) Заявителите, желаещи да подадат заявление за издаване на удостоверение за български произход на място в Агенцията, следва да подадат заявка за определяне на дата за подаване на заявлението.
(2) Подаване на заявката се извършва на официалната интернет страница на Агенцията на електронен адрес https://www.aba.government.bg/ по следния ред:
Чл. 10. (1) Заявлението за издаване на удостоверение за български произход се подава на място в центъра за административно обслужване на Агенцията на определената по реда на предходния член дата. Подаването на заявлението на дата, различна от определената, се допуска по молба на заявителя – по важни причини и след разрешение на председателя на Агенцията.
(2) Заявлението може да бъде направено писмено с подаване на образеца – приложение № 1 към настоящия правилник. Заявителят може устно да заяви издаването на удостоверение за български произход. Устното заявление се отразява в протокол по образец – приложение № 2 към настоящия правилник, който се подписва от заявителя и длъжностното лице, което го е съставило.
(3) За малолетни или поставени под пълно запрещение лица заявлението за издаване на удостоверение за български произход се подава от единия от родителите или настойника. За непълнолетни или поставени под ограничено запрещение лица заявлението се подава лично от лицето със съгласието на родител или попечител, което се удостоверява с приподписване. Родителите доказват представителната си власт с удостоверение за раждане. Настойникът и попечителят представят съдебно решение или друг акт, доказващ представителната им власт, признат в Република България по установения законов ред.
Чл. 11. (1) Към заявлението за издаване на удостоверение за български произход или протокола по ал. 2 на предходния член трябва да бъдат приложени следните документи:
(2) Документът по т. 3 на предходната алинея може да бъде издаден от:
(3) Заявителите, които желаят да им бъде издадено удостоверение за български произход за упражняване на права по Постановление №103 на Министерски съвет от 31.05.1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина, трябва да представят към заявлението още заверено копие на студентската книжка на заявителя или уверение от съответното висше учебно заведение, от които да е видно, че заявителят е студент в българско висше учебно заведение.
(4) Заявителите, които желаят да им бъде издадено удостоверение за български произход, което да представят в производство за получаване на разрешение за продължително или постоянно пребиваване в Република България, трябва да представят към заявлението още заверено копие на задграничния паспорт или на документа за разрешение за пребиваване на чужд гражданин. От задграничния паспорт се копират страницата със снимката и данните на заявителя и страниците с данните от граничния контрол, отбелязани при влизане на лицето в Република България.
(5) Когато приложените към искането документи са на чужд език, същите трябва да бъдат придружени с точен превод на български език от лицензиран преводач, чийто подпис следва да бъде нотариално заверен. Освен това, в зависимост от държавата по произход, документите трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори, на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г., по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
(6) Възможно е заявителят да поиска конкретен документ относно българския му произход да бъде събран служебно от Агенцията, когато този документ е издаден и наличен при български орган.
Чл. 12. (1) При приемане на заявлението на място служителите в центъра за административно обслужване извършват проверка на самоличността на заявителя или неговия представител, както и на пълнотата на представените със заявлението документи.
(2) Проверката на самоличността на заявителя се извършва чрез съпоставяне на данните на заявителя, посочени в заявлението, и данните от документа за самоличност на заявителя. Заявителят подписва заявлението пред служителя, а когато заявлението вече е подписано, заявителят полага подписа си повторно.
(3) Проверката при представяне на заявлението за издаване на удостоверение за български произход от представител на заявителя включва проверка на самоличността на представителя чрез съпоставяне на данните му в документа му за самоличност, документът за представителната му власт и заявлението. Освен това служителят съпоставя данните на заявителя, посочени в заявлението, и данните за него в документа за представителната власт.
Чл. 13. (1) Всички приети заявления се вписват във водения от Агенцията вътрешен електронен регистър на заявленията и получават входящ номер. Входящият номер се вписва на първа страница на заявлението и на бланка, която се предоставя на заявителя. Бланката съдържа, освен входящия номер, логото на Агенцията, телефонен номер и имейл адрес, на които може да бъде получавана информация по преписката.
(2) За всеки заявител се образува преписка, обозначена с входящия номер на заявлението. Всички допълнително представени или създадени документи по преписката носят същия номер, като се отбелязва датата на постъпването или създаването им.
(3) Документи по вече образувани преписки могат да се подават и чрез лицензиран пощенски оператор.
(4) След приключване на приемния ден служителят в центъра за административно обслужване генерира списък на всички подадени през съответния ден заявления. Списъкът се предоставя на главния секретар и на директора на Дирекция „Български общности и информационна дейност“ на Агенцията.
Чл. 14. (1) Заявлението за издаване на удостоверение за български произход може да се подаде и чрез консулско представителство на Република България при условията и по реда на чл. 10 и сл. от настоящия правилник.
(2) Постъпилите в консулските представителства на Република България заявления се предават в Агенцията от Дирекция „Консулски отношения“ на Министерството на външните работи.
(3) В деня на постъпването на заявленията в Агенцията същите се вписват във водения от Агенцията вътрешен електронен регистър на заявленията, получават входящ номер и се образува преписка по тях.
Чл. 15. (1) Разглеждането на приетите заявления за издаване на удостоверение за български произход става по реда на вписването им във вътрешния електронен регистър на заявленията.
(2) Срокът за произнасяне по заявлението е един месец, считано от постъпването на заявлението в Агенцията и вписването му във вътрешния електронен регистър на заявленията.
(3) В случай че при разглеждане на преписката бъде констатирана нередовност на заявлението или на приложените към него документи, се изготвя уведомление до заявителя, в което се посочват нередовностите и се дават указания за отстраняването им в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. Уведомлението се изпраща до заявителя по посочен от него в заявлението начин – чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път. Ако нередовностите не бъдат отстранени в срок, производството се прекратява със заповед на председателя на Агенцията.
(4) В случаите по предходната алинея срокът за произнасяне по заявлението започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите, което се указва на заявителя с уведомлението по предходната алинея.
(5) Сроковете за издаване на удостоверение за български произход спират да текат, когато административното производство е спряно, поради наличие на основание по чл. 54, ал. 1 от АПК. При възобновяване на производството, същото продължава от онова действие, при което е било спряно.
(6) В цялото административно производство страните имат възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки, както и копия за тяхна сметка.
Чл. 16. (1) Председателят на Агенцията издава удостоверение за български произход, когато по преписката е установено, че поне един от възходящите на заявителя е българин. Когато това обстоятелство не е доказано или са налице други пречки за издаване на удостоверението, председателят на Агенцията издава заповед за мотивиран отказ.
(2) Заповедта на председателя на Агенцията трябва да съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В съдържанието на удостоверението за български произход задължително се посочват доказателствата, въз основа на които е установен българският произход на заявителя.
(3) Удостоверението за български произход се изготвя в два еднообразни екземпляра, които се подписват от председателя на Агенцията. Единият от екземплярите се подпечатва с официалния печат на Агенцията и се предава за връчване на заявителя. Вторият екземпляр се прилага към съответната преписка.
Чл. 17. Удостоверението за български произход или заповедта за мотивиран отказ да се издаде удостоверение се връчва на заявителя по посочен от него в заявлението начин – на място в Агенцията, чрез консулско представителство на Република България, чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път, като при връчването следва да се спазват реда и сроковете по чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 18. (1) Удостоверението за български произход или заповедта за мотивиран отказ се връчва на място в Агенцията от служителите в центъра за административно обслужване.
(2) Връчването се извършва лично на заявителя или негов представител срещу представяне на документ за самоличност и представителна власт. Пълномощниците трябва да представят изрично нотариално заверено пълномощно, което се прилага по преписката.
(3) Актът на получаване на удостоверението или заповедта се удостоверява чрез саморъчно изписване на името и подпис на получателя и отбелязване на датата на получаване.
Чл. 19. Удостоверението или заповедта, издадени по заявления, подадени чрез консулско представителство на Република България, при заявено желание за това, се изпращат за връчване със съпроводително писмо от Агенцията чрез дирекция „Консулски отношения“ на Министерството на външните работи до съответното консулско представителство на Република България, където е подадено заявлението.
Чл. 20. Удостоверението или заповедта могат да бъдат изпратени на заявителя на негови разноски, при изрично заявено получаване чрез лицензиран пощенски оператор. В този случай индивидуалният административен акт се изпраща:
Чл. 21. Удостоверението за български произход или заповедта за отказ могат да бъдат връчени на заявителя по електронен при наличие на изрично заявено получаване по електронен път при условията и по реда на глава четвърта от настоящия правилник.
Чл. 22. Агенцията предоставя възможност за електронно заявяване и предоставяне на услугата по издаване на удостоверение за български произход.
Чл. 23. (1) Заявлението за издаване на удостоверение за български произход може да бъде подадено по електронен път на електронната страница на Агенцията на адрес https://www.aba.government.bg/ по следния ред:
(2) Заявление за издаване на удостоверение за български произход може да бъде подадено и чрез пълномощник, което се посочва при заявяване на услугата по реда на Закона за електронното управление и Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги. Подаващият заявлението прилага изрично нотариално заверено пълномощно. Когато заявлението се подава от пълномощник чрез електронно овластяване по Закона за електронната идентификация, пълномощно не се прилага.
(3) Документите, подадени по електронен път, се приемат от лица, овластени от председателя на Агенцията.
(4) Когато документите, изпратени по електронен път, са в различен от установения формат или заявителят не може да се идентифицира, на заявителя се изпраща съобщение, че получаването не се потвърждава и причините за това.
Чл. 24. (1) Разглеждането и произнасянето по подадените по електронен път заявления за издаване на удостоверение за български произход се осъществява по реда на раздел втори от предходната глава.
(2) Срокът за произнасяне по заявленията, подадени по електронен път, започва да тече от датата на получаване от Агенцията на документите по чл. 11 от настоящия правилник в оригинал.
(3) В случай че при разглеждане на преписката бъде констатирана нередовност на заявлението или на приложените към него документи, уведомлението по чл. 15, ал. 3 от настоящия правилник се изпраща до заявителя на посочената от него електронна поща.
Чл. 25. Удостоверението за български произход или заповедта за мотивиран отказ да се издаде удостоверение се връчва на заявителя по електронен път на посочения от заявителя електронен адрес за уведомяване или чрез система за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно управление“ като при връчването следва да се спазват реда и сроковете по чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 26. (1) Заявлението за издаване на дубликат на удостоверение за български произход се прави по реда за подаване на заявление за издаване на удостоверение за български произход. Образецът на заявление за издаване на дубликат е приложение № 6 към настоящия правилник. В заявлението за издаване на дубликат се посочва за какво е необходим дубликатът.
(2) Дубликатът на удостоверение за български произход се издава и връчва по реда за издаване и връчване на удостоверението.
(3) При издаване на дубликат на удостоверение за български произход задължително на документа се изписва текстът „дубликат“ и се описват документите, въз основа на които е издадено първоначалното удостоверение.
Чл. 23. (1) Преписките по удостоверяване на български произход, след произнасянето по същите, се предават за съхранение в учрежденския архив на Агенцията.
(2) Преписките се архивират и съхраняват по правилата, реда и в сроковете, регламентирани в Номенклатурата на архивните дела на Агенцията, утвърдени от Главния секретар, в съответствие с изискванията на Закона за Националния архивен фонд и Наредбата за реда и организирането, обработването, експертизата, съхраняването и използването на документите в учрежденските архиви на държавните и общинските институции.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ