Новини
50 ГОДИНИ ОТ УСПЕНИЕТО НА НЕОФИТ, МИТРОПОЛИТ ВИДИНСКИ
26.02.2021

            Митрополит Неофит е виден благотворител и Българската православна църква го определя като „великан на българската духовност, държавност и олицетворение на патриотизъм и несломим дух“. Роден е в село Кум Дуванджии ескизаарско (старозагорско), днешният град Гълъбово, със светското име Никола Митев Караабов. Рождената му дата е неясна – различни източници сочат 29 юни 1868 г., 17 юли 1868 г., 20 октомври 1868. Според Българската патриаршия нови данни сочат, че той е роден в 1865 г. 

            Завършва прогимназиално образование. През 1889 г. е ръкоположен за свещеник в родното си село. През 1890 г. умира съпругата му Желязка и той се замонашва приемайки името Неофит. Постъпва като ученик в Цариградската българска духовна семинария, продължава в Самоковското богословско училище и завършва Петербургската духовна семинария през 1896 г. Продължава образованието си в Петербургската духовна академия, която завършва през 1900 г. с научната степен "Кандидат на богословието". От 1900 до 1902 г е протосингел на Сливенската митрополия, а от 1902-1905 г. на Видинската митрополия. През 1905-1906 г. е протосингел на Св. Синод. От 1906 до 1912 г. е Ректор на Софийската духовна семинария.

            През 1909 г. е ръкоположен за епископ с титлата "Велички". От 1912 г. е инспектор по духовните дела при Българската екзархия в Цариград. През същият период е един от редакторите на "Църковен вестник". На 12 октомври 1914 г. е избран за Видински митрополит. Митрополит Неофит е председател на Църковно-народния събор през 1922-1923 г. и наместник-председател на Св. Синод през периода 1930-1944 г. Член е на Св. Синод от 1921 до 1971 г. Като епархийски архиерей Неофит е внимателен към всички пастир. Автор е на много сборници с проповеди и духовно-нравствена поучителна литература, както и на книгата „Видинска епархия”, издадена 1924 г. През годините на Втората световна война Неофит Видински участва активно в дейността за спасяването на българските евреи.

            Митрополит Неофит полага началото на оргинизираната благотворителна и църковнопросветна мисия на Православната църква в епархията.Той учредява Православно-добротворно братство при митрополитския храм „Св. Николай“ с ръководител протосингела на Видинската митрополия архимандрит Евгений. На 2 юни 1927 г. митрополит Неофит освещава новата сграда на сиропиталището в града, което е изцяло на издръжка на Виднската митрополия и братството. Поддържа и набира средства за фонд „Просвета и народно добротворство“. През 1933 г. започва изграждането на Дом за християнска просвета и благотворителност и на неговото освещаване през есента на 1934 г. Неофит заявява:”Ние можем да идеализираме и да възхваляваме доброто и добротворството с най-избрани и затрогващи душата думи. Но ако не се даде пример за оделотворяване на тия думи, те си остават само красиви фрази”. Посреща промените на 9 септември 1944 г. с надежда, но скоро е разочарован от атеийстичната власт. Старшинството му не е уважено, но той с християнска кротост приема трудния жребий. В 50-те години натрупаните капитали в благотворителните фондове на митрополит Неофит са национализирани от комунистическата власт.

            Митрополит Неофит е плодовит църковен писател, вещ преводач и усърден редактор. За книжовната си дейност през 1953 г. той е удостоен със званието "Почетен Доктор" на Духовната академия.

            Митрополит Неофит Видински умира на библейска възраст, на 26 февруари 1971 г.                                                                                                 

                                                                                                                                                                                                                                                                               Йордан Колев

Политика за използване на личните данни и бисквитки при използване на сайта