Новини

160 ГОДИНИ ОТ АРЕСТУВАНЕТО НА ДИМИТЪР МИЛАДИНОВ
17.02.2021

Българският народен будител Димитър Миладинов е роден през 1810 г. в гр. Струга на брега на красивото Охридско езеро. Той произхожда от родолюбиво, българско, занаятчийско семейство. За времето, в което живее, получава много добро образование. Димитър първоначално учи в гръцко училище в Охрид, а след това в гръцка гимназия в Янина. През 30-те години на ХІХ в. тази гимназия е един от центровете на гръцкото учебно дело. Трите години (1833-1836 г.), през които Димитър учи в Янина са време, когато младежта в Гърция е  под влиянието на идеите на велики гръцки демократи като Адамантис Кораис, Ригас Фереос и други. Влиянието на прогресивните идеи на тогавашна Европа често не е пряко, а в много случаи упражнява въздействието си върху българската възрожденска интелигенция, след като са осмислени в условията на Балканите от гръцки хуманисти и революционери. Примерът с Димитър и Константин Миладинови, Григор Пърличев, Неофит Рилски и много други, потвърждава благотворното влияние на прогресивната гръцка възрожденска мисъл върху българското Възраждане.

Димитър Миладинов получава добра подготовка за учител-елинист и работи като учител до края на живота си. Учителствува в Охрид, Прилеп, Струга, Кукуш, Битоля. Навсякъде организира училища, разширява тяхната програма с изучаване на български език и с блестящите си педагогически способности привлича много ученици. Под вещото му ръководство българските училища бързо напредват и се посещават от млади и стари, от свещениците българи. Той повежда борба срещу елинизацията на българското учебно дело, тъй като в селищата, в които учителства, по това време културното влияние на елинизма е много силно. Наред с учителската си дейност той събира български народни песни и други фолклорни материали, участва активно в църковно-националната борба. 

            След падането на България под османско владичество, Българската православна църква, която организира и учебното дело, е подчинена на Цариградската гръцка патриаршия. В епархиите с българско население са поставени висши духовници гърци, които прокарват силна елинизаторска тенденция. В същото направление действат и гръцките училища, в които, поради липса на добре организирано българско учебно дело, българските младежи се учат до средата на ХІХ век. По-горе бе посочено благотворното влияние на демократичните и революционни идеи от Гърция върху българското Възраждане. Но ХІХ век е време и на шовинистичната Мегали идея, на елинизма като последователна асимилационна политика на гръцката държава и на Цариградската патриаршия спрямо българите.

Заради родолюбивата си дейност Димитър Миладинов е преследван от гръцкото духовенство и заподозрян от османските власти. Наклеветен от охридския митрополит, грък Мелетий пред османските власти като руски агент и размирник, който бунтува народа, той е арестуван на 16 февруари 1861 г. и окован във вериги. На охридчани, които го оплакват, Д. Миладинов казва:”Аз отивам на вярна смърт, но народът български, за когото съм ратувал и за когото ще умра, няма да умре заедно с мене. Той ще остани и подир мене, и един ден ще възкръсне величествен. Тогава той ще оцени и моята кръв! Аз посех семето, а вие бъдете живи да пожънете плода му.” Митрополитът грък Венедикт в Битоля, раздава голяма сума пари, за да подкупи членовете на съда в Битоля. Осъден, Д. Миладинов е откаран в Солун, а от там в Цариград, където в тежките условия на затвора умира на 11 януари 1862 г.

 

                                                                                                            Йордан Колев

Политика за използване на личните данни и бисквитки при използване на сайта