Новини

150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА РЕВОЛЮЦИОНЕРА ДАМЯН (ДАМЕ) ГРУЕВ
19.01.2021

Дамян (Даме) Йованов Груев е български революционер, деец на българското национално-освободителното движение в Македония и Одринско, един от основателите и идеолозите на ВМОРО. Наричан и „Волята на организацията“,ползва псевдонимите Богдан Ариматейски, Борой, Браян Митрев, Буюк даскал, Гарибалди, Данаил, Иванов, Йосиф, Лавда, М. Пападопулос, Огн. Стопленов, Смилевец.  Роден е на 19 януари 1871 г. в село Смилево, Битолско, Османска  та империя. Има брат, също революционер и общественик - Георги Груев. Основно образование завършва в Битоля, след което започва да учи в Солунската българска мъжка гимназия. След ученически бунт заедно с група свои другари е изключен от гимназията. В началото на 1888 г., с група от 19 души, между които и други бъдещи революционери е привлечен от сръбската пропаганда и заминава да учи в Белград, безплатно за сметка на Дружеството „Свети Сава“. След това продължава образованието си във Великата школа в Белград. След като там са подложени на силен натиск за посърбяване, с приятелите си вдигат бунт и са изключени. Заминават групово в България, където той се записва да учи история във Висшето училище в София (днес Софийски университет). В София Груев със свои съмишленици от кръга „Лоза“ създават кръжока „Дружба“ с цел да искат реализиране на член 23 от Берлинския договор. През 1891 г. е изключен от Висшето училище като заподозрян в убийството на министър Христо Белчев, но впоследствие обвиненията се оказват безпочвени. Установява се в различни места в Македония: Битоля, Смилево и Прилеп, където учителства и прави опити за създаване на революционна организация.

                В своите спомени Даме Груев отбелязва, че една от причините за опитите му да създаде революционна организация е засилилата се сръбска пропаганда в  Македония. Той пише:”…мислеxме, че трябва да се тури на дневен ред идеята за освобождение на Македония преди да успее сръбската пропаганда да се засили и раздроби народа.” През лятото на 1893 г. се установява в Солун, където работи като коректор в печатницата на Коне Самарджиев. През октомври 1893 г. усилията му за създаване на революционна организация се увенчават с успех. На 23 октомври 1893 г. в Солун, заедно с д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев, Дамян Груев поставя началото на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), организация която по-късно променя името си на Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО) и Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Основна политическа цел на организацията е борбата за автономия на Македония и Одринско. В сформирания Централен комитет д-р Христо Татарчев е избран за председател, а Дамян Груев е избран за секретар-касиер, но всички съвременници са единодушни, че Даме е сърцето и душата на организацията. Издава в Солун хектографирания вестник „Въстаник“. През следващата година Груев се отдава изключително на организационна дейност в различни градове и села на Македония. През есента на 1894 г. Даме Груев, по това време учител в българското училище в Щип, привлича в редовете на ВМОРО нейния бъдещ ръководител Георги (Гоце) Делчев. През 1895 и 1896 г. Даме Груев, като инспектор на българските училища в Солунско, предприема редица обиколки с цел разширяване и укрепване на организационната мрежа. Установява контакти с Върховния македоно-одрински комитет в София и прави опити за единодействие между двете македоно-одрински организации. През 1897 г. е делегат от Софийското дружество на 4-тия македонски конгрес. Междувременно се среща с министър-председателя на България Константин Стоилов, който пише в писмо до агента в Солун Атанас Шопов:”Груев е бил действително в София и аз имах дълго свиждане с него. Моята цел беше да видя какво гонят тези господа, да им дам да разумеят, че не могат да налагат нам – на правителството – техните взглядове, и че ако искат да работят полезно, трябва да са в хармония с нас. Исках да ангажирам водителите на Организацията да работят с нас, защото аз мисля, че съществувание на Организация като средство за събужданието на народното чувство и като средство против нелоялните действия на противните нам пропаганди е нещо полезно. Вместо тая пропаганда да стои под влиянието на неотговорни хора със съмнителен патриотизъм и още по-съмнитерлен здрав разум, по-добре е да се намират под контрола на правителството. Груев ми изложи действително твърде откровено техните взглядове и положението на работите в Македония. Аз му изложих твърде категорически ясно моите идеи върху пропагандата. Той напълно се съгласи с това.” 

                През 1898 г. османските власти интернират Груев в Битоля, където впоследствие е назначен от Българската екзархия за учител в българската гимназия. Там е активен и засилва дейността на ВМОРО, заедно с Михаил Герджиков, Петър Мартулков и други. През август 1900 г. при Попставревата афера е арестуван и прекарва близо две години в Битолския затвор, откъдето продължава да ръководи организацията. В края на май 1902 г. е заточен в Подрум кале в Мала Азия, което му отнема възможността да участва в съдбоносния Солунски конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., на който се взима решение за въоръжено въстание. През 1903 г. е амнистиран. Въпреки че заедно с Гоце Делчев и други ръководители на ВМОРО е против предстоящото въстание, той не успява да го спре. Полага усилия за отлагане датата на въстанието с цел неговата по-добра подготовка. През април 1903 г. е председател на Смилевския конгрес (проведен в родната му къща) на Битолския окръг на ВМОРО. На него Даме Груев, заедно с Анастас Лозанчев и Борис Сарафов, е избран за член на Главния щаб. Това му дава възможност да бъде един от основните ръководители на бъдещото въстание. Заедно с Борис Сарафов определя датата на въстанието в Битолския окръг. Д. Груев участва активно в Илинденско-Преображенското въстание, и след неговия злополучен край — във възстановяването на ВМОРО, като решава да остане в Македония, давайки кураж на българското население и подпомагайки организационната мрежа. Тази постъпка ярко контрастира с постъпката на други водачи на ВМОРО, които в страшната зима на 1903 г. се установяват в София „на топло и сигурно,“ впускайки се в безплодни и безсмислени спорове, докато българското население на Македония страда.

                Груев играе ръководна роля в организацията след 1903 г. и със своя авторитет успява да потуши част от конфликтите в нея. В същото време е член на масонската ложа. През 1904 г. Даме Груев председателства Прилепския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО. През есента на същата година, Даме е пленен от сърбоманския войвода Мицко Кръстев, но е освободен със съдействието на Григор Соколов, след преговорите му с Пере Тошев. През лятото на 1905 г. ръководи първия общ конгрес на организацията след въстанието – Рилския. Въпреки че на Рилския конгрес на ВМОРО превес взима реформисткото крило на организацията – тъй наречената левица, Даме Груев е избран за член на ЦК и е един от нейните фактическите ръководители до смъртта си. Всъщност Даме е единственият, който се оказва способен да овладее вождистките амбиции на Яне Сандански. През лятото на 1906 г. Даме е в София, където през юни и август провежда поредица от срещи с дейци на организацията. Постепенно на дневен ред дошъл и въпросът за нов общ конгрес. Отново възникнали остри пререкания, особено с Пере Тошев, а поради липса на споразумение конгресът бил отложен за края на годината.

                 В спомените си за този период войводата Милан Матов пише:”Една фалшива мълва беше пусната в Македония около и след Илинденското въстание, че върховните комитети в София искали присъединяване към България, а ВМОРО иска автономия. По тоя повод през юни 1906 г. аз бях в София и се отнесох за разяснение до Даме Груев, който ми отговори следното:”Ние сме българи и всякога работим и ще работим за обединението на българщината. А всички други формули са етап за постигането на тази цел. Не е дошъл обаче момента за решение на нашия въпрос, затова няма място за препирни и приказки от подобен род”. През септември 1906 г. Груев влиза повторно на обиколка в Македония с чета. В края на 1906 г. той тръгва с четата си за Кюстендил, на път за София с цел участие в предвидения конгрес. На 23 декември 1906 г. Даме Груев и четата на Александър Китанов са открити от османските власти край село Русиново, Малешевско – вероятно предадени. При завързалата се престрелка Груев и четникът Карчо са ранени, но първоначално се измъкват от турския обръч. В близост до връх Петлец двамата (които носят още един ранен четник) попадат на нова засада и загиват. Така ВМОРО загубва един изключителен водач  и организатор, след чиято смърт организацията окончателно се разцепва.

                                                                                                                       Йордан Колев

Политика за използване на личните данни и бисквитки при използване на сайта