Новини

150 ГОДИНИ ОТ ПЪРВИЯ ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР
23.02.2021

Първият църковно-народен събор е свикан и проведен в Цариград през 1871 г. Главните му цели са две - изработването и приемането на "Устав за управлението на Българската екзархия" и избор на екзарх. Първата цел представлява акт с изключителна значение в новата българска история. За първи път след близо пет века безправно съществуване е създадена и официално призната от Високата порта една общонационална българска институция - Българската екзархия. Българите са призвани самостоятелно да изградят структурата и управлението на своето духовно ведомство, което успяват да извоюват след няколко десетилетна упорита борба. Църковно-народната борба, е легално движение, официално основано на издадените от османското правителство реформени актове - Хатишерифа (1839 г.) и Хатихумаюна (1856 г.). Това е "мирен" етап на българската национална революция.

            На 13 март 1870 г. в Екзархийския дом в Ортакьой се събират 39 видни цариградски българи, за да изберат членовете на Привременен смесен съвет. Избрани са десет миряни (Гавриил Кръстевич, Хаджи Иванчо Хаджипенчович, Георгаки Чалооглу, Хаджи Николи Минчоглу, д-р Стоян Чомаков, д-р Христо Стамболски, Христо Тъпчилещов, Димитър Гешов, Стефан Камбуров и Велю Милошев) и петима архиереи (Иларион Ловчански, Панарет Пловдивски, Паисий Пловдивски, Антим Видински и Иларион Макариополски), съставящи Временния Св. Синод. Те поемат ръководството на Българската екзархия и изработването на проектоустав. Веднага след завършването на проектоустава, Привременният смесен съвет, след споразумение с Високата порта, изработва и разпраща по епархиите правилник за избиране на представителите за Първия църковно-народен събор. Тържественото откриване на Първия църковно-народен събор е на 23 февруари 1871 г. в Екзархийския дом в Ортакьой. Съборът продължава пет месеца (до 24 юли 1871 г.) и в него вземат участие общо 50 души - 15-те члена на Привременния смесен съвет и 35 представители от епархиите. Представителите от епархиите в Събора били: Господин Хаджииванов от Варненска епархия; Костадин П. Шулев (заменен през месец юли 1871 г. от Лазар Йовчев, но последният не бил приет) от Велешка епархия; Никола Първанов от Видинска епархия; Георги Гогов от Воденска епархия; Никола Занкин (заместен от 23 април 1871 г. от архимандрит Дионисий) от Врачанска епархия; Димитраки Теодоров и Сава Хаджиилиев Доброплодни от Доростолска (Силистренска) епархия; Димитър Ангелов и иконом поп Апостол Поликарев от Кюстендилска епархия; Михаил (Мирю) Павлов от Ловчанска епархия; Костадин (Коста) Сарафов от Неврокопско; Петър Димитров и Коста Петров Даскалов от Нишавска (Пиротска) епархия; архимандрит Виктор от Нишка епархия; Яков Геров от Одринска епархия; Михаил Манчев от Охридска епархия; Тодор Йовчев Кусев (бъдещият Старозагорски митрополит) от Пелагонийска (Битолска) епархия; Георги Груев и Марко Д. Балабанов от Пловдивска епархия; Хаджи Георги Бучков, заменен на 9 април 1871 г. от Костадин поп Гутов от Поленинска Дойранска епархия; Величко Христов от Преславска епархия; Захари Хаджигюров и Христо Димитров Тодоров от Самоковска епархия; Симеон Г. Груев (на 12 март 1871 г. заменен от Стоян Костов) от Скопска епархия; Добри Чинтулов и Стефан П. Стефанов от Сливенска епархия; Хаджи Мано Стоянов и Христо Тодоров Стоянов от Софийска епархия; поп Тодор Илиев Тилков от Струмишка епархия; Кънчо Кесаров (през м. май 1871 г. заменен от Кирил Попов, но последният не бил приет, понеже бил избран само от Търновска община), Петър Ангелов (през лятото на 1871 г. заменен от Димитър Павлов Грозданов, но поради избора му само от Търновска община, не бил приет), Хаджи Господин Славов и Йордан Д. Николов (от 27 април 1871 г. заменен от Никола Ст. Михайловски) от Търновска епархия и иконом Петър К. Арнаудов от Червенска (Русенска) епархия. В Първия църковно-народен събор, както се вижда, вземат участие все заслужили дейци по българския църковен въпрос от национален и местен мащаб, влиятелни първенци от Цариград и от епархийските центрове, учители, свещеници и членове на местното самоуправление. Около една пета от участниците в Събора са с висше образование (от тях трима юристи) и почти толкова са завършили духовни учебни заведения.

            "Уставът за управлението на Българската екзархия" е завършен окончателно на 14 май 1871 г. Приетият устав съдържа общо 134 члена, разделени в три части. В първата част подробно се разглежда избирането на екзарха, на членовете на Св. Синод, на членовете на Екзархийския смесен съвет, на епархийските митрополити, на членовете на епархийските смесени съвети, на членовете на смесените съвети по каази и нахии; определянето на епархийските мирски и духовни избиратели и избирането на енорийските свещеници. Във втората част обстойно са посочени правата и задълженията на централните и местни екзархийски органи. На Св. Синод и на съответните духовни лица принадлежи компетенцията по вероизповедание и по догматичните въпроси, и по правораздаването при нарушения в тези области (чл. 93, 94 и 100). На мирските членове се дава простор за народополезна дейност - грижа за училищата, за развитието на българския език и книжовност; въобще за "всякакви средства и мерки, полезни за развитието на образованието в българските епархии и за умствения и нравствения напредък на българите"; за направата на общополезни заведения, за състоянието на подведомственото на Екзархията имущество; контрол върху приходите и разходите; решаване на веществени спорове при развод, годеж, заверяване на завещания, дарения и пр. (чл. 98). Третата част е посветена на църковните приходи и разходи. Предвиден е строг контрол върху тях и заделянето на значителна част от приходите за издръжка на училищата и другите обществени заведения. Според последния 134 член, висшият законодателен орган на Българската екзархия се явява Църковно-народният събор (съставен от духовници и миряни), свикван периодично на всеки четири години. На него се приема отчета на всички екзархийски сметки; при необходимост се внасят изменения и допълнения към екзархийския устав и се избира нов екзарх.

            Първият църковно-народен събор от 1871 г. успява да изработи устав за управлението на Българската екзархия със сравнително напредничави и демократични принципи, и прави чест на своите създатели и на българската възрожденска общественост.

                                                                                                                              Йордан Колев

Политика за използване на личните данни и бисквитки при използване на сайта