В. "Аз Буки": България все повече ще съществува в света чрез диаспората си

В. "Аз Буки": България все повече ще съществува в света чрез диаспората си

Росен Иванов, председател на Държавната агенция за българите в чужбина, пред в. „Аз Буки”

Сънародниците ни зад граница са национална кауза

Според експертите диаспората на етническите българи в Молдова е от най-добре организираните общности на сънародниците ни зад граница. Днес те наброяват близо 105 000, а културно-просветните дружества, които са създали, са повече от 10.

Преди дни завърши посещението в Молдова на представители на Държавната агенция за българите в чужбина. Акценти в многобройните разговори със сънародниците ни са теми, свързани с получаване на българско гражданство, за още учебници и литература, за увеличаване на квотите за прием на студенти... По тези и други въпроси е интервюто с председателя на Агенцията Росен Иванов.

- От каква подкрепа по-конкретно се нуждаят българите в Молдова?
- Преди да ви отговоря бих искал първо да поздравя екипа на вестника по случай хилядния брой. Впечатлен съм от дългата история на единственото издание за образование и наука. Високо ценя сътрудничеството ни, още повече че „Аз Буки” е наш медиен партньор.  
Сега на въпроса: наистина бяха многобройни  разговорите ни с наши сънародници – представители на българските културни дружества, от училищата с преподаване на български език, студенти. В Молдова по неофициални данни живеят над 105 000 етнически българи. Те са компактно населени в близо 70 града и села. Ако се върнем назад във времето, българите в Молдова са преселници от началото на ХIХ в., когато с Указ на императрица Екатерина им е дадена земя. Тя покрива част от територията на днешна Украйна и Молдова. Нашата диаспора е много добре организирана, ревностно пази своите традиции, познава корените си. Навсякъде, където живеят компактни български общности, в училищата се изучава и български език и литература. В средните училища за него са отделени 3 часа седмично. Има и задължителен предмет - история, традиции и култура на българския народ, който  е  един час седмично.
Впечатляват библиотеките на българските читалища „Олимпи Панов” в Тараклия и „Христо Ботев” в Кишинев. Изключително популярен е българският фолклорен ансамбъл „Родолюбие”. 
Що се отнася до въпроса ви – като че ли най-много  бяха исканията за носии, инструменти и хореографи. 
- Звучи изненадващо. Обикновено представители на диаспората търсят учебници и филми, облекчаване на процедури за издаване на документи и т.н.
-Защо се учудвате? Фолклорът привлича хората. В България читалища съществуват там, където има фолклорни състави. Така е и в Молдова. Самодейността съхранява автентичната ни култура. Българската държава трябва да се ангажира повече, да подпомага този феномен, като ДАБЧ е органът, който може да провежда тази политика по отношение на българските общности зад граница. Действително днес финансовите затруднения са повече. Съответно и бюджетът на агенцията е ограничен, но трябва да се намери форма за помощ.  Не можем да оставим професионални изпълнители на български танци без хореографи. Фолклорът пази българщината и далеч от България. Какво да спорим - там, където има хоро, значи има българи.
-На сънародниците ни е дадена достатъчна възможност да изучават родния си език. Във всяко селище в Молдова с компактно българско население в местното училище се преподава и български.
- Да, традициите и културата се запазват със съхраняването на езика. В Молдова сънародниците ни говорят красив архаичен език. Вярно, по-младите, особено които живеят в големите градове, се откъсват от българските традиции, но никъде не им е попречено да учат родния си език. Има интерес от страна на младите хора към българското гражданство. Което означава, че искат да знаят и родния си език. Много помага националната програма „Роден език и култура зад граница”. Само през изминалата година са утвърдени и седемте проекта, с които кандидатстваха българските училища в Молдова. Те са на обща стойност 192 000 лв. Така се подпомагат с учебници, книги, помагала. 
Чудесна е инициативата на министър Игнатов да се качат в интернет учебници, учебни помагала. Това е начин да имат всички това, без което не може изучаването на един език, запазването и разпространението на една култура. Искрено се надявам и че чрез електронния вестник, който подготвя агенцията, ще помогнем на децата. Българите от диаспорите имат по-различно виждане за българския език, защото за тях той не е единственият, който използват – на него те общуват основно вкъщи, но в обществения живот не им е толкова необходим. 
-Грижата за сънародниците ни извън страната, честно казано, не е с дълбоки традиции в националната ни политика. 
- България все повече ще съществува в световния мир чрез диаспората си. Това е водещото в работата на Агенцията с общностите зад граница. Не може да ги „прескачаме”, да ги забравяме. Това са милиони хора, огромен човешки ресурс. Засега с щат от 27 души Агенцията трябва да провежда, да координира политиката по отношение на милиони българи. 
-Това ли е проблемът?
-България трябва да има доктрина за политиката си към българите, които живеят в други страни. Сега имаме стратегически виждания, но не и доктрина. Не е по силите на едно правителство, на една политическа партия да го направи. Политиката към българите зад граница е национална кауза. Агенцията защитава такава национална кауза. Ако законодателно се подкрепи една доктрина, би било чудесно. Но не трябва да забравяме, че говорим за хора, които живеят на територията на други държави. Всяка е автономен субект със свои вътрешни правила – закони, наредби, обичаи, норми на поведение и т.н. Как се прави добър закон, който да регламентира отношенията и поведението на българите извън страната ни? Ти не можеш да сложиш общи правила, рамки, така както по принцип прави един нормативен акт. 
- Пледирате за конституционна промяна?
- По-точно пледирам за нещо, което да регламентира поведението на всеки български държавник. Смяната на политическата власт да не влияе върху линията на поведение към сънародниците ни зад граница. В конституцията ясно е казано, че тя се прилага независимо в коя част на света живее българинът. Но смятам, че трябва да запишем по-категорично: държавата се грижи за интересите, правата на българите, независимо от местоживеенето им.
- Виждате ли вписан подобен текст в подготвяния проект на нов Закон за българите в чужбина?
-Категоричен съм – такъв трябва да има. Но не държа толкова на законодателно записване, държа на доктрина. Когато опира до национална политика, трябва да сме заедно. Законът може да се промени, но българите извън България са кауза.  Те са проекция на поведението на държавата. Да се върнем година и половина назад и да направим ретроспекция на поведението на институциите, разликата е впечатляваща. Първопричината е нарасналата активност на общностите. Разбира се, тя е резултат и от доверието им към нас. Те могат да разчитат на държавата си. 
- Доверието винаги е двустранен процес?
- Безспорно. Постоянни са контактите с диаспората. Специалистите в Агенцията познават общностите – спецификите им, въпросите, които поставят. Българите зад граница имат нужда да виждат активното присъствие на правителството. Има значение, че при официални посещения българските държавници, не само външният министър, задължително включват в програмата си разговори с диаспората. При краткото си посещение в Лондон министърът на образованието обърна специално внимание на срещата с екипа на неделното училище. В Кипър министър Тотю Младенов имаше и среща с родители и учители в нашето училище в гр. Пафос. За сънародниците ни всичко това означава, че и България ги приема като част от самата държава, от самия народ.  Убеден съм, че сме стъпили на верния път.

Интервюто взе Надя Кантарева

Политика за използване на личните данни и бисквитки при използване на сайта