Доцент д-р Никола Чаракчиев, Български научен център ПРОФ-Чикаго charakchiev@hotmail.com

(Материалът е публикуван в чикагския вестник “България”, броеве 22 от 25 октомври 2001 и 23 от 1 ноември 2001 година)

Българската емигрантска общност в Чикаго има своя стогодишна история. Първите български емигранти посещават града след 1890 година, а заселване му с наши сънародници се забелязва след 1903 година. От началото на двадесетия век до началото на Втората световна война българата колония тук е значителна. От 1940 до 1990 година притокът на нови български емигранти в Съединените Щати значително намалява. През 1960 година българите в Чикаго са били около 1500 души, а в началото на 1990 година - около 2500 души. Особенно интензивен e емиграционният поток в последното десетилетие на XX век. Според някой неофициални данни днес българите в Чикаго са над 40 000 души и представляват най-голямото локално съсредоточаване на наши емигранти в Америка. Приема се, че основна причина за това е получилото популярност становище “Ако търсиш работа - иди в Чикаго и забрави проблема”.

Наличието на значително количество български емигранти е достатъчно условие за един интензивен контакт между тях. Независимо от тази благоприятна даденост, българската общност в Чикаго все още има свои ограничени изяви. Популярни са българските пикници в Шилер парк, празничните църковни служби, концерти с участието на български артисти и други мероприятия, на които присъствуват до няколко стотин души. Считаме, че тези изяви са недостатъчни, имайки предвид многобройната ни чикагска колония. Естествено е да съществуват редица обективни причини, които са възпрепятствували по-интензивните контакти между българите и съответно по-масовите изяви на българската общност. Анализът на тези причини ще ни позволи да прогнозираме бъдещото на българската общност и вероятните пътища за нейното консолидиране. Може би за първи път тази тема се поставя за публична дискусия. Очаква се, че анализ на този проблем ще бъде направен и от други радетели на българската общност.

Емигрантски общности в Чикаго

Чикаго е град, в който живеят емигранти от цял свят, по-голяма част от които са оформили свои колонии. Всяка една от тях има свои специфичен начин на живот. Интерес представлява да се установят причините породили ограничените изяви на българските емигранти в сравнение с масовите прояви на другите емиграционни общества. За целта ще се опитаме да отбележим отделни изяви на емигрантските общeства, които ще ни помогнат да се направят някой изводи.

В Чикаго съществуват структурно добре оформена руска, украинска, индийска др. колонии. Ние всички сме свидетели на масовото показно чевствуване на националните прзници на мексиканската, кубинската, полската и други общности. Полските и украински емигранти имат добре развити собствени финансови центрове и подпомагат инвестиционно своите сънародници в трудния начален старт в Новия свят. Полската общност има добре изградена бизнесструктура в областта на сервизните услуги, която позволява на поляците бързо да намерят работа и интензивно да се включат в новия живот. Още през 1922 година се създава “Полско-американска асоциация”, която и понастоящем подпомага над 1 000 000 свой сънародници в града. Полската емиграция може би има най-добре развити културни и бизнес прояви в Илиноис. Една от причините за хармонично развитие на полската общност е тази, че потокът от полски емигранти в САЩ е бил равномерен и непрекъснат. Това е позволило на поляците да запазят своите организационни структури и същевременно да поддържат една значима национална плътност в Чикаго.

Според данни от проф. Трендафил Митев, българската общност в САЩ преди 1940 г. е наброявала над 40 000 души и е имала значими обществени изяви. Известен е конгресът на българската и македонска общност в Чикаго през м. декември 1918, на който са присъствувлали около 1000 делегати и гости. През месец септември 2001 година пак в Чикаго се проведе 80-тия конгрес на Македонската патриотична организация (МПО), на който присъствуват около 500 души. За съжаление днес в Америка не ни е известна българска организация, която може да проведе национална изява с цитираната масовост. Основната причина за слабата активност на българите днес е в резултат на намалелия поток от наши емигранти след 1940 година и незначителната плътност на българите всред жителите на града. Това обяснява защо българската емиграция в Чикаго не е изградила своя организирана общност, както и лоби в бизнеса и адмистративните структури.

Естествено възниква въпросът защо е необходимо създаването на силна българска колония в Чикаго. Може би най-общо това би се формулирало като ”Необходимост от осъществяване на плавна и безконфликтна адаптация от старите национални традиции към новите форми на живот в САЩ”.

Възможни са два основни модела на адаптация на българската общност.

Първият модел може да се нарече “ускорена адаптация” на българските емигранти в американската общност. Той се проявява, когато няма периодичен прираст на нови емигранти, създаващи необходимата плътност за организирани контакти или при емигранти с добър английски език и дефицитни специалности. При тази ситуация българските емигранти слабо контактуват помежду си и бързо навлизат в американските стандарти. В този случай обикновено още т.н. “второ поколение емигранти” (т.е. децата на емигриралите) неупотребяват български език и са преустановени родните традиции. При този модел не се създава българска общност, а се развиват само някой специфични услуги с български характер като ресторанти, магазини и др. Този модел е съществувал в периода след 1940 до 1990 година.

Вторият модел може да се нарече “нормална адаптация” в американската общност. Този модел се развива, когато има създадена необходимата имиграционна плътност и емигрантите все още изучават английски език. Обикновенно до 10 години след пристигането си в САЩ емигрантите постигат своите битови и професионални цели и заживяват един формален американски начин на живот. Обикновенно т.н. “трето поколение емигранти” (внуците на емигриралите) прекратяват контактите с българската общност и в повечето случай неупотребяват български език. Българските традиции се запазват около 50 години. Създава се възможност да се изграждат множество български национални центрове, развива се българска инфраструктура и се създават условия за образуване на организирана българска общност (ОБО). Тази ситуация съществува понастоящем и е в действие след 1990 година.

• Това е:легитимност на българския просперитет всред американската нация;

• Възможност за лобиране пред американската администрация

• Авторитет за българския емигрант.

Това са:

-Подпомагане на българския емигрант при началния му старт в САЩ;

-Подкрепа на преуспяващия бизнес;

-Създаване на финансов и интелектуален капитал и реинвестирането му в България.

Ще припомним, че САЩ се образува в резултат на естествено възникнала форма на управление на една общност. Европейският съюз се създаде 200 години по-късно на основание на един предварително разработен проект. Това са два пътя за създаване на общности - естествено възникнала общност и планово формирана общност. Пред българската общност в Чикаго също има два възможни пътя на формиране на обединена общност. Единият възможен път е чрез естественото историческо възникване на български комерсиални компании и български центрове с обществена значимост. Този модел е един “Естествено възникнал модел”. Това е един пазарно управляем модел. В момента по този модел съществува българската общност в Чикаго. Вторият модел е “Проектно възникнал модел”, появил се на базата на предварителни разработки. Това е един целенасочено управляем модел, който може да ускори хармоничното развитие на българската общност и чрез него е възможно да бъде създадена Организирана българска общност. Структурата на общността може да бъде разработена от инициативна група на базата на опита на другите обединени национални общности. Вероятно за създаването на управляемия модел на ОБО ще се състоят периодични кръгли маси между инициативни групи и центрове.

Понастоящем в Чикаго се очертават няколко центъра, които могат да се ангажират и да генерират синтезиращи идеи. Това са групите, формирани около вестник “България”, Български интернет център “Българско ехо”, Български научен център ПРОФ и др. За осъществяване на тази цел интересно би било привличането на български студенти от колежите и университетите на Чикаго.

Какво е бъдещето на българската колония в Чикаго? Възможно ли е да се създаде Организирана българска общност? Може би има различни пътища за постигане на тази цел, но най-вероятния път е естественото и постепенно консолидиране на българите по общи интереси. Засега бихме очертали две основни линии или вериги, които исторически ще подпомогнот създаването на ОБО. Първата верига, която ще наречем “Българска обществена верига”, основно се състои от т. н. Български центрове с обществена значимост (ОЦ), дадени в Приложение. Тези центрове обслужват почти само български емигранти. Всеки от тези центрове разработва свои мероприятия, но пропагандата и реализацията на идеите им може да се осъществява по координирана програма.Така например в реализацията на проекта “Енциклопедия на българите в САЩ” участвуват три ОЦ, в проекта “Конкурс България – Чикаго 2001” участват два ОЦ.

Втората верига, която ще наречем “Българска бизнес верига”, се състои от Български бизнес центрове и компании (БЦ). Тези центрове обслужват българските емигранти, но работят и с клиенти от всички националности. Бизнес центровете, чрез своите американски клиенти и партньори ще подпомогнат създаването на българско лоби в администрацията и бизнес средите на Чикаго. От друга страна Бизнес центровете, като комерческа единици, ще подпомогнат движението на български капитали в района на Чикаго.

Вероятно с течение на времето всяка верига ще създаде своя стратегия с основна цел приоритетно обслужване и пряко или косвено подпомагане на българската общност. Постепенно двете вериги ще съгласуват и обединят някои свои действия, което е една предпоставка за създаване на ОБО. Адмистративно-изпълнителен орган на ОБО може да стане звено с работно име “Българо-американска асоциация”.

Вероятно известни трудности при създаването на ОБО могат да окажат различията, които съществуват между нашите сънародници. Съвсем нормално е емигрантите да имат индивидуални идеи, интереси, становища. Но ако българите се обединят около високопоставени цели, дребните недоразумения ще бъдат преодоляни. Древната поговорка гласи че, “От високите планини хълмовете изглеждат пясъчинки”. Препоръчително е тази сентенция да стане символ при консолидирането на българската общност в Чикаго. Една великолепна цел скоро беше предложена чрез вестник “България”. Отнася се за идеята да бъде открито “Българско консулство” в Чикаго. Това е един добър пример, как една рационална идея може да бъде подкрепена от всички българи и да анулира дребните недоразумения между емигрантите.

Естествено изложената идея в настоящата публикация формира един вероятностен модел, но този модел позволява създаването на една система с управляващи и координиращи функции, наречена Организирана българска общност. Резултатът ще зависи от нивото на поставената цел. Защото “Високите цели правят проблемите незначителни”.

* * *

Анализирайки динамиката на развитие на Българската общност в Чикаго и нейното навлизане в обществените и бизнес среди, считаме, че е настъпил периодът за раждане на Организираната българска общност. Необходим е акуширащ екип. Готови ли сме да посрещнем предизвикателството на времето?

Доцент д-р Никола Чаракчиев, Български научен център ПРОФ-Чикаго

(Материалът е публикуван във вестник “България 21 век”, Чикаго, брой 7 от 14 февруари 2002 година)

За начало на българската емиграция в САЩ се приемат годините след 1876. През периода 1910-1930 в Новия свят функционира добре организирана българска общност, която по-късно постепенно се натурализира.

От 1990 година присъствието на българите в САЩ се засилва и в настоящия момент “свежите” емигранти наброяват над 120 000 души, половината от които живеят в Чикаго и околностите му. Поради тези причини градът изпълнява функциите на “Българска емигрантска столица”. За обслужването на българската колония в големия град се появяват вестник “България” (от 29 май 2001 г.) и Български интернет център “Българско ехо” www.bgeho.com (от 1 септември 2001 г.). С тези придобивки българската общност вече има възможност да изразява свои идеи, вълнения, желания. В края на август 2001 в Чикаго пристига проф. д-р Трендафил Митев за участие в 80-тия конгрес на Македонската общност. Професор Митев изучава двадесет години българската емиграция по света. Неговото присъствие спомага във вестник “България” да започнат да се дискутират по-интензивно проблемите на българското общество. Постепенно новият вестник става трибуна на българите в Чикаго. В края на октомври същата година едновременно в “България” и “Българско ехо” се появява публикацията “Бъдещето на българската общност в Чикаго - едно лично мнение” от автора на настоящия материал. Скоро се оформя група съмишленици на идеята за създаване на организирана българска общност. Първата сбирка на тази неформална група се провежда на 10 ноември 2001 г. в офиса на вестник “България”. Присъствуват главният редактор на вестника Климент Величков, собственикът на “Българско ехо” Жасмина Панайотов, студентът Николай Узунов и авторът. Групата си поставя задачата да подготви учередителното събрание на една бъдеща Асоциация на българите. Започва търсенето на “акушер” и “асистиращ екип”, които да поемат рисковете, стоящи пред една такава структура. На 5 януари 2002 в църква “Свети Иван Рилски” се провежда очакваното събитие. Присъствуват 10 души. За председател на бъдещата организация е избран президентът на вестник “България 21 век” Динко Динев. На 11 януари 2002 е регистрирано дружество с некомерсиална цел, наречено “Българо-американска асоциация”. Основната цел на Асоциацията е да осъществява представителни, информационни, социални, правно-защитни и духовни функции за българите в региона.

На 26 януари 2002 се провежда първото редовно събрание на новото сдружение. Приема се структурата на Асоциацията, временен правилник, план за разработка на устав, работна и финансова програма.

Към новоформираната асоциация проявяват интерес сродни български сдружения в САЩ и Гърция. Държавната агенция за българите в чужбина изпраща своите поздравления и поканва асоциациата да участвува в нейния електронен вестник “България днес”. Засиленият интерес към “Българо-американска асоциация” повишава нейната отговорност. Подготвят се методични материали, които могат да бъдат предоставени на нашите сънародници по света. Следващата сбирка на членовете на Асоциацията ще се състои в събота 9 март 2002. На това заседание могат да присъствуват всички българи, които желаят да станат нейни членове. Асоциацията ще приеме с благодарност отзиви и препоръки от наши сънародници, проявили интерес и съпричастие към дейноста й. Адресът, на който очакваме Вашите мнения и идеи е Е-mail: charakchiev@hotmail.com