Боян, или когато монументите са фонтани на поезията

Големият френски скулптор от български произход Боян е роден през 1921 г. в София. Той е син на писателя Николай Райнов - едно от най-видните имена на българската литература и култура. Боян завършва Художествената академия в София. През 1946 г. се установява в Париж. Запознава се с Пол Елюар и прави изложба от рисунки към книгата "Красавиците и зверовете" на Пол Елюар в галерията Ариел. Предговорът към книгата е от Жан Кокто. До 1962 г. участва в колективни изложби, като представя и свои лични. През 1963 г. участва в представителна изложба на основните тенденции в европейската скулптура, наречена "Изложбата на седемте тенденции в съвременната скулптура", заедно с Арп, Джакомети, Гонзалес, Хайду, Лоран и Склавос. Очевидно тази изложба има много голямо значение за неговото по-нататъшно признание, защото го поставя между една от седемте тенденции в развитието на съвременната скулптура. През същата година получава и първата награда на Международната изложба на скулптурата в Монте Карло, като общината на Париж откупва няколко негови творби. Участието в повечето значителни изложби във Франция и в чужбина става всекидневие за скулптора.

Своето особено внимание към Боян френската държава прояви през 1982 г. , когато послучай неговата 60-годишнина издаде пощенска марка с една от най-известните му скулптурни композиции "Семейството". До този момент са издадени пощенски марки само за Роден и Майол, но след тяхната смърт. Боян е единственият френски скулптор, на когото се издава марка приживе. Монументалните скулптурни групи на Боян "Приятелството между хората", "Семейството", "Градът" и други се смятат за част от културното наследство на Франция от този век. Неговите скулптурни групи са поставени на три парижки площада, почетен гражданин е на два френски града. Боян е изключително ценен в средите на френския културен елит.

За творчеството му са писали с най-високи оценки световноизвестният френски поет Рьоне Шар, световноизвестният колекционер Кристиан Зервос, наскоро починалата Дора Валие - наша сънародничка в Париж, която имаше положението на едно от основните имена във френското изкуствознание.

Независимо че е модернист с най-голяма известност, когато говори за своите разбирания за изкуството, Боян използва една ясна и много човешка реч. Той изповядва философията на човечността, на обичта между хората, на приветливо и ясно общуване. За нас е много важно това лице на модернизма, в което чертите на човешкото лице прозират ясно, не са пожертвани ни най-малко, а напротив, защитени са чрез нови разкрития за неизчерпаемата му хармония и красота. Както пише Дора Валие, "следствието на тази страст и воля е, че човешката фигура присъства навсякъде в творчеството му. Боян заявява несъгласие с ефектния жест, с търсенето на показния формален ефект, с прекалената амбиция за изскачане напред от типа "еpater le bourgeois" /да шашнем еснафа/. Той открива например контакт между често привидно конфликтни помежду си същности - "Хората и машините", намира точките на някакъв органичен допир между тях, на монолита на ускореното, придобило нова мощ присъствие на човека в света.

В скулптурата си "Градът" търси появата на майчинска еманация от днешнат а огромна урбанистична агломерация, намира отсенки на изящество и в задъханите остри форми на съвременните здания, желае да докаже, че това е комплексна форма на живот, която има потенциал да се хармонизира."

Критерият за Боян е духовността

Неговите монументални творби всъщност са генератори на доброта, красота и порив в площадното пространство. Това са метални фонтани, от които блика поезия, и те са заслужили специална оценка от най-големия френски поет на този век Рьоне Шар: "Когато застанах пред неговите скулптури "Ранената птица" ,"Жената на брега на морето", "Прегърнатите", "Нощта", разбрах , че пред мен е едно от редките за нашия век осъществявания в пълен ръст. Оттогава непрекъснато моето приятелство придружава скулптора. Боян твори в извора на своя всеотдаен труд с митологичен размах, в притока на едно чувство, в което постоянно общуват изяществото и масата. Това са градини на надеждата, в които ние можем да се срещнем, за да се обичаме или за да се укрием в забравата на сменящите се предназначения на света". /1968 г/

Изключително интересно е, че между двамата поети - на словото /Рьоне Шар/ и на метала /Боян/ се развива трайно приятелство, богато на жестове, които сами по себе си са ярки прояви на изкуството. През 1971 г. Боян изпълнява гравюри към книгата му "Спътниците в градината". Следващи прояви са гравюрите върху калай през 1973 г. по стихове на Рьоне Шар и участие в изложбата на цялостното творчество на поета, организирана през 1973 г. в Националната библиотека в Париж. Скулпторът и поетът правят и множество съвместни изложби.

Един красив продукт на приятелството между Боян и Рьоне Шар е малък изгладен сив камък в метална поставка - работа на скулптора, върху който поетът е написал на ръка:

"Свободата се ражда/ в нощта, все едно къде,/ в някоя дупка в стена/ когато минават ледените ветрове".

Това стихотворение-плакет с дата 1971 г. получи българска премиера. То е отпечатано за първи път в антологията "Френски поети сюрреалисти" /1992 г./ , съставена и преведена от големия поет и преводач Стефан Гечев.

Склонността на Боян Райнов към поезията, без значение дали е вродена или е придобита от приятелството с Рьоне Шар, прави поетичен и езика на самия скулптор. Ето как той представя творческия си процес:

"Бавно , с много труд, аз стигам до моите форми и чрез тях - до един личен език. Този език се обогатява в моето развитие и аз мога да изразявам по-сложни чувства. Малко по малко аз изграждам моята скулптура така, че тя се завърта във въздуха и светлината. За да помогна на нейните окръглени форми да проникнат в пространството, създавам по-остри форми, които задържат светлината и подчертават дълбочината. С тези средства изразявам обемите на всички страни на моята скулптура, която, нямайки начало, нито край, се превръща в монолит. Внимавам скулптурите ми да не стават умозрителни, далечни или чисто естетически възприятия. Тъй като са родени от постоянен допир с действителността, аз желая те да носят спомена за произхода си. Да създам мой собствен свят, пълен със сила и жизненост, който със своите форми се различава от обкръжаващия ме свят, но който следва уравновесените и ясни закони на творението - това означава за мен постижение в творческата работа. Моето изстрадване в скулптурата е дялането, дълбането, при които се ражда новата форма със свой живот, за да изрази обичта ми или бунта ми".

Поради идеологическата изолация, наложена от предишния режим, Боян практически е непознат в България. Агенцията за българите в чужбина ще навакса пропуснатото.

Подготвя се негова първа изложба през 1998 година

Специалистите знаят, че да се пренесе една скулптурна изложба, която при това трябва да бъде представителна за цялото творчество на автора си, е огромна задача, почти непосилна в днешните времена.

Председателката на Агенцията за българите в чужбина професор д-р Вера Мутафчиева неведнъж е споделяла, че политиката на реинтегрирането /възвръщането/ на големите български художници , музиканти, учени - с една дума, българския творчески елит по света, остава от основните направления в дейността на АБЧ. Агенцията печели приятели и ресурси и за прякото организиране на изложбата. Софийската градска галерия обеща да предостави залите си, Френският културен център в София пое разноските по практическите контакти между Боян и българските организатори, а Гиньо Ганев съдейства пред известна западна авиокомпания да се осигури безплатен пренос на творбите. Тази инициатива видимо ще донесе две големи удовлетворения. От една страна, Боян ще получи полагащото му се в отечеството признание. Трябва да се знае, че Боян много държи на българския си произход; в интервю пред Българската национална телевизия той казва: "Аз си спомням всичко от България и мога ли да забравя българския език, когато моят баща е голям български писател". От друга страна, чрез изложбата България ще получи ново уверение, че има първостепенни представители в сферата на световната духовност. Това е не само знак за сближаването ни с Европа, това е постигнато присъствие в нея.

Георги Василев

/Съвместна публикация на "България днес" и в. "Демокрация"/

Обратно към страниците на АБЧ

20-03-98