 |
 |
 |
|
ПАЛИТРА ЗАБРАВЕН ИЛИ НЕЗАБРАВИМ. ИЗКУСТВОТО НО НИКОЛАЙ ДЮЛГЕРОВ/1901-1982/ Емилия ГЕОРГИЕВА, Рим
Но съблюдавайки футуристичното кредо за време и пространство, налага се един бърз синтетичен преглед върху най-съществените манифесстации на италианския футуризъм, ярко изявени в прочутите изложбени зали на Рим, където достойно присъства българинът Дюлгеров. На първо място ще отбележа ретроспективна експозиция, организирана от Palazzo delle Espozizioni Museo Spengel на Хановер, под патронажа на президента К.А.Чампи, озаглавена: Futurismo 1909-1944 - Arte, Architectura, Grafika, Spettacolo, Litteratura. Тя бе закрита едва в края на октомври м.г., след тримесечен поток ценители на италианския авангард. Но голямата заслуга за нейното реализиране се дължи най-вече на проф. Енрико Крисполти, именития историк и теоретик на Втория футуризъм, завеждащ катедрата по модерно и съвременно изкуство в Университета на Сиена… По случай стогодишнината от рождението и двадесет години от смъртта на големия художник-архитект бяха организирани три ретроспективи с негови творби: графика, плакат, архитектурни и индустриални проекти, живопис, вътрешна архитектура, мебели, мода или всичко онова, което е в програмата на авангарда. Италианският печат отдаде голямо внимание на това творчество с централно място индустриалният Торино на ФИАТ и съседният савойски град Асти, където проф. Марцио Пинотини даде голям принос, излагайки ценни творби, съхранявани в неговата прочута галерия Narciso. Наскоро разгледах и новооткритата изложба с куратор отново Енрико Крисполти, озаглавена Dal Futurismo all Astrattismo, заела десетина зали в римския Museo del Corso. Този път, привлечена от абстрактните композиции на нашия съотечественик, се спрях пред творбите му от 1927 г., назовани от него . С присъщото си майсторство и тук художникът си служи с предпочитаната техника на една избистрено-слънчева темпера върху картон, все още в духа на архитектурния конструктивизъм на Баухаус. Под тия нови впечатления потърсих проф. Крисполти в желанието си да споделя с него своите наблюдения относно творческия процес на Николай Дюлгеров, който ме занимава още от 1982 г. по време на моя престой в Торино…
Интервю с професор Крисполти -Професор Крисполти, каква е Вашата преценка за българина Николай Дюлгеров Считам го за най-значимия творец между двете войни. А бихте ли ми отговорили към кои тенденции и групировки отнасяте неговото "Futurare" - "футуриране" - както самият Дюлгеров се изразява? Както е известно, Дюлгеров, който се е формирал в културните среди на Виена, Дрезден, Ваймар, донася в торинската футуристична група - с която още от 1927 година излага творби - елементите на една конструктивистична култура от Mittel-европейски тип. Свързан именно с немската среда на Баухаус, той е директната връзка както с Schleimmer, така и с Baumeister, та дори и с изолирания Schwitters, но между тях преобладава експериментът на Василий Кандински. Всичко това се отнася обаче до началния период на Дюлгеров, приключил с творби като "Безкрайност" от 1925 г., "Айсидора Дънкан" от 1927 г., или забележителната му картина Sintesi dello spirito umano, изложена на XVI биенале във Венеция през 1928 г. Съдържанието на творбите му до този момент тегли към въжделената абстракция, към чисто формални ценности, съгласно известната символика, типична за манталитета на Баухаус, свойствена най-вече на поетиката на Кандински и Паул Клее. Контактите с футуризма стимулират творческата фантазия на Дюлгеров в една ясно определена тематика, дала ориентир за неговия многостранен художествен израз: il Mito della Macchina. Та нали за това красноречиво говори прочутият му проект Un Faro per la Victoria della macchina / Фар за победата на машината/ от 1927 - 1928 г., който моят учител Арган тълкува като мост към руския авангард? Арган има предвид руско-съветския конструктивизъм. Но трябва да знаем също, че тази естетика на машината споделя и френският кубист Фернан Леже, както и Робер Делоне, минал към течението, наречено орфизъм / както Аполинер го определя/, а също така и самият Филиа. Убедителен пример е портретът L Uomo razionale / има се предвид архитектът на рационализма - течение, на което Дюлгеров е последователен сподвижник, б.м./ от 1928 г., изложен в миланската галерия "Пезаро", в парижката "23" и другаде в 1929 г. Това е една от най-значителните творби на Дюлгеров, отдал почит към естетиката на машината. А Вие , професор Крисполти, оказахте най-престижната почит на прославения българин по случай стогодишнината от неговото рождение - това, което в неговата родина все още не е сторено. Помним мъдрите слова на Спасителя: Никой не е пророк в собствената си родина. В."Литературен форум", бр. 27, 17.09. - 23.09.2002, с незначителни съкращения Заб. Първа поява в Мрежата на текста в момента на излизането на брой №19 на ел. вестник "България дне |
Двуседмичен вестник на Държавната агенция за българите в чужбина към Министерския съвет www.aba.government.bg/bd Година VІ,
брой 19, Редакционна колегия: 2002
АРХИВ към сайта на Агенцията |
||||||||||||||||||
<<Обратно към Съдържанието |
 |
 |
 |
|
|
|
ISSN
1311 - 2198 |
|
|