Регистър на организациите на
българи по смисъла на ЗБЖИРБ
НОВИНИ
125 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА НА ГРИГОР ПЪРЛИЧЕВ (18.01.1830 – 25.01.1893 г.)
18.01.2018

 

            На 18 януари 1830 г. в Охрид, в българско занаятчийско семейство се ражда момче на което дават име Григор. Детето още малко остава без баща и има трудно детство, но е много умно и любознателно. От дядо си научава гръцката азбука. Първоначална грамотност получава в килийното училище в Охрид. След това учи при Димитър Миладинов, който за известен период от пребиваването си в Охрид, живее в къщата на Пърличеви. През 1848 г. умният младеж е поканен за учител в Тирана. След като учителства една година той се записва в Медицинския факултет в Атина, но по липса на средства прекъсва следването и пак започва да работи като учител: в Белица, Охридско (1850-1852); в Прилеп (1852-1853); в Охрид (1853-1859). Отново продължава следването в Медицинския факултет през 1859 г. 

 

            През 1860 г. Григор Пърличев участва в ежегодния поетически конкурс в Атина. На 25 март председателят на комисията за литературните награди, професор Рангавис, обявява автора на поемата „Арматолос” – сиреч Сердарят, Войводата, за победител. За изненада на журито, първата награда и лавровият венец са спечелени от Григор Ставрев Пърличев от Охрид. Комисията и литературната общественост словославят  лауреата като „втори Омир”. Още по-голяма е изненадата на професор Рангавис когато запитва „втория Омир”, какъв е по народност и получава отговора „българин”. На победителя предлагат стипендия за университетите в Оксфорд или Берлин да работи за гръцката култура, след като е написал толкова хубави стихове на гръцки език. Григор Пърличев заявява: „Обичам народността си повече от живота си…Ако спечелих лавров венец, спечелих го геройски, без да тропам по ничия врата … Българин съм... Не се отказвам от своята народност!”

При вестта за смъртта на Димитър и Константин Миладинови в Цариград, Г. Пърличев напуска Атина и се завръща в Охрид. Той се включва активно в борбата срещу гръцкото духовенство за въвеждане на българския език в училищата и в православните храмове. От 1862 г. е учител в Охрид, като през 1868 г. отива в Цариград да изучи утвърждаващата се книжовна норма на българския език и да разшири познанията си по литературата на славянските страни. Наклеветен от митрополита  грък в Охрид, Пърличев е арестуван от османските власти и затворен няколко месеца в гр. Дебър. Но след като е освободен, той още повече засилва своята педагогическа и обществена дейност. През 1869 г. по негова инициатива се открива първото българско читалище в Охрид, наречено „Св. Климент”. Пърличев е делегат на първия учителски събор в Прилеп през 1871 г. за въвеждане на единни учебни програми и учебници в българските училища в Солунската област.

Непосредствено след освобождението на горна България, през 1879 г. Пърличев е учител в Габрово, а през 1880 г. библиотекар в Народната библиотека в София. Но решава, че е по-необходим на българите в Македония и се завръща като учител в Битоля, после в Струга, а 1884-1890 г. в Солунската българска мъжка  гимназия.

Като поет, Пърличев принадлежи на две национални литератури – гръцката и българската, но преди всичко е духовен будител на своя български народ. Той е един от активните дейци на българското Възраждане и като повечето от тях се изявява на много поприща: учител, поет, преводач, сътрудничи на вестниците „Время”, „Македония”, „Право”. В своята „Автобиография” той разкрива нови страни от самобитния си талант на повествовател, народопсихолог, филолог и историк.

 

 д-р Йордан Колев, ДАБЧ

                                                                                               

                                                                                                                        

СЪБИТИЯ
Текущи събития
Предстоящи събития
Не са намерени събития
ЗА МЕДИИТЕ
Съобщения
Не са намерени материали в Съобщения за медии
Още съобщения
© 1998-2018 Aba.government.bg. Всички права запазени.